Алекс се наведе и я целуна, като разтвори устните й е език, после го пъхна вътре и започна лекичко да я гъделичка.
— Няма да те оставя да скучаеш — рече той и й се усмихна дяволито, така че трапчинките пак се появиха на бузите му.
— Говоря сериозно, Алекс. — Ники се опита да усмири бясно разтупканото си сърце. — Нямаш ли ми доверие?
Алекс въздъхна.
— След като казваш, че можеш да се справиш, добре. Непрекъснато ме изненадваш. — Той отметна от челото й една изплъзнала се къдрица. — Като се върна в Бел Шен ще наредя да ти донесат книгите.
— Благодаря ти — каза тя.
— Аз ти благодаря. Мразя счетоводството повече от всичко на света. Всеки ден благодаря на бога, че си имам Луи Мутон.
Вечеряха рано — стриди, раци и малки, хрупкави хлебчета. Макар че готварското майсторство на Бетси не можеше да се мери с чудесата на френския готвач в Бел Шен, Ники изяде всичко до последната трохичка.
— Виждам, че ти се услади — засмя се Алекс.
— Напомня ми за ястията, които готвеха у дома.
Алекс видимо се зарадва.
Пиха кафе с мляко, взеха си по няколко шоколадови бонбона и се преместиха в дневната, където ги очакваха шери и бренди. Едва седнаха и на вратата се почука. Влезе Фредерик.
— Пристигна писмо за вас — каза той на Алекс. — На Бел Шен е станала злополука.
Алекс остави чашата си и разгъна листа, който му подаде слугата.
— Явно тази вечер ще си отдъхнеш от мен, скъпа.
— Какво е станало?
— Развалила се е пресата. Надзирателят е бил ранен.
— Тежко ли?
— Надявам се, че не. Но не знаят как да задвижат отново машината. — По време на жътвата захарната преса работеше денонощно. — Трябва да тръгвам.
Ники изпрати Алекс до вратата. Не й се искаше да остава сама, но все пак се радваше, че той си отива.
— Фредерик — каза Алекс натъртено на едрия, добре сложен негър, който говореше по-добре английски от повечето други роби. Въпреки законовата забрана Алекс му бе помогнал да се ограмоти. — Смятах да остана тази вечер тук и затова освободих Рам. Това означава, че сега ти поемаш цялата отговорност. Когато се завърна, държа да заваря мадмоазел Сен Клер тук. Ако тя изчезне, ти ще отговаряш. Ясно ли се изразих?
Достатъчно бе Фредерик да го погледне само в очите, за да разбере колко сериозно говори.
— Не се тревожете — каза той. — Ще я заварите тук.
— Ето че имам двама надзиратели! — оплака се Ники и вече съвсем не й беше мъчно, че Алекс си отива.
— Рам ще се върне утре сутринта — каза господарят на Фредерик, който кимна. После прегърна Ники и я целуна толкова пламенно, че й се завъртя главата.
Като затвори вратата, тя се облегна уморено на нея. Той бе направо невъзможен! Александър дьо Вилие бе арогантен и можеше да те накара да побеснееш — а тя от ден на ден хлътваше все повече по него. Той я обработваше неуморно; бавно, но неумолимо стапяше волята й и всекидневно придобиваше повече власт над нея.
Изгледа гневно Фредерик, за да му покаже какъв е предател, но той само вдигна рамене. Ники се качи в стаята си. Поне за известно време няма да я безпокои. Така ще има време да премисли всичко и да подготви осъществяването на плана си.
— Даниел! — викна тя и пълничкото тъмнокосо момиче подаде глава от трапезарията. — Ела за малко.
Когато девойката влезе в спалнята й, Ники кимна за нейна изненада към масата и столовете, поставени до прозореца.
— Искаш ли да те науча да играеш шах?
Още когато игра за пръв път с Рам, тя се досети как да се освободи от него. Когато играеше шах, Рам забравяше всичко друго. Даже покривът да му се срути на главата, пак няма да усети.
Като разбра, че Ники също обича тази игра, той я канеше всяка вечер по на една партия. Придърпвайки стола назад, Ники се усмихна. Щом Даниел усвои играта, Рам ще си намери нова партньорка. И тя ще го накара така да се съсредоточи и увлече, че напълно да забрави за Ники. Когато започнат да играят всеки ден, Ники ще осъществи плана си.
Може покривът да не се срути, но Рам сигурно точно това ще си помисли. Ще го хлопне здраво по главата и той ще падне в безсъзнание. Само така ще може да избяга. Естествено, ще трябват и пари, а от днес и Фредерик се превръщаше в проблем… Едно по едно, рече си тя.
Нека първо научи Даниел да играе добре. А трябва да посети и Франсоа.
Никол му прати писъмце и получи отговор от него. Един ден се отправи по обед към апартамента му в хотел Сен Луи, придружена от Рам.
— Едва ли ще му е приятно да се месите в личния му живот — предупреди я Рам, когато каретата спря пред внушителната тухлена сграда и портиерът й помогна да слезе.
— Знам.
Ники прекоси екстравагантното фоайе с украсения с гипсови орнаменти таван и пое по широката стълба с резбовани перила към апартамента на Франсоа, намиращ се на третия етаж. Всъщност не беше редно да идва тук, но какво от това? И без друго бе загубила доброто си име.