— Ще почакам отвън — заяви Рам и се отпусна на плюшения диван в коридора. От тавана висяха месингови и кристални полилеи, подът от махагон и кипарис бе покрит с меки килими.
Ники почука леко и Франсоа отвори вратата. Беше облечен в светлосиви панталони, виненочервена жилетка от брокат и тъмносив фрак. А нейната ръждивочервена рокля от кашмир подхождаше на есенната шума отвън и на ясното небе.
— Радвам се да ви видя — каза Франсоа с лек трепет в гласа. Приведе се над нея и леко я целуна по бузата.
— Липсвахте ми — рече искрено Ники.
Двамата седнаха на софата пред камината, в която не гореше огън. Цялата обстановка бе в кремаво и бежово, килимите бяха меки и скъпи. Жизнерадостни картини, изобразяващи букети с цветя, украсяваха стените, а сред тях се виждаха пасторални сцени от близките ферми, птици, прелитащи над блатата, в кораби в оживеното пристанище на Ню Орлиънс.
Изведнъж Ники се досети, че всички тези платна са дело на един и същ художник, и че той очевидно притежава голям талант.
Тя се огледа.
— Ваши ли са?
— Да. Харесват ли ви?
— Великолепни са.
Както се бе случвало неведнъж, Франсоа изведнъж престана да се държи официално и мрачното му изражение се изпари.
— Наистина ли ви харесват? Да не го казвате просто така? — Той трескаво се опитваше да отгатне по погледа й дали му казва истината. Жаждата му за признание бе почти детинска.
— Нямаше да го кажа, ако не мисля така. Картините ви са изключителни, Франсоа. Рядко съм виждала толкова хубави платна. — Ники обиколи стаята заедно с Франсоа, като се спираше пред всяка картина. Разпитваше го за техниката на рисуване и се възхищаваше на майсторството му.
— Искам да следвам във Франция — призна й той, и Ники се извърна учудено към него.
— Алекс знае ли? — запита тя. — Ах, как ще знае. Та той дори не подозира, че рисувате.
Франсоа въздъхна.
— Страхувам се, че ще ме помисли за глупак. Не бих изтърпял подигравките му.
Ники го отведе до дивана.
— Не мога да си представя, че Алекс ще вземе да се подиграва на когото и да било. Още по-малко на собствения си брат. Как може да си помислите такова нещо?
— Толкова беше бесен, че съм управлявал зле Бел Шен. Наруга ме заради хаоса, който създадох. Нарече ме невеж клоун. После ми се извини, но такива неща трудно се забравят.
— Всеки допуска грешки. Вие сте сгрешили в управлението на Бел Шен, а той е сгрешил, като се е отнесъл така с вас. Бел Шен означава много за него.
— Не много, а всичко — поправи я Франсоа. — Но не е само това. Той се тревожи какво ще стане с баба ни и с мен. Както и с всички хора, които живеят и работят там. Ужасява се от мисълта как ще ги измъчва Фортие.
— Чух, че бил извънредно жесток.
— Честно казано, той не е прекалено суров с работниците си — искам да кажа, в сравнение с някой други плантатори. За него робите са като добитък. А той добре си пази собствеността. — Франсоа прокара длан по косите си. Този жест й напомни за брат му. — Но Алекс държи много повече на тях. Познава повечето по име, поощрява ги да се венчаят и да кръщават децата си, отнася се с тях по-скоро като с приближени слуги, отколкото като с роби. Преди да влязат в сила законите на Нат Търнър, даже ги учеше да четат и пишат. Алекс се чувства отговорен за тях. Готов е да пожертва дори личното си щастие.
— Защо ми разказвате всичко това? — запита Ники, но дълбоко в себе си знаеше отговора.
— За да разберете защо е принуден да се ожени за Клариса.
Ники сведе очи и буца й заседна на гърлото.
— От този брак зависи бъдещето на Бел Шен — продължи тихо Франсоа. — А това бъдеще засяга всички, за които отговаря Алекс.
Ники го погледна в очите.
— Явно и той, и аз ще трябва да заплатим за него. Но вие, Франсоа, все още имате шанс. Разкажете на брат си за своите картини. Помолете го да ви изпрати във Франция.
Лицето на младежа помръкна.
— Колкото и да искам, не мога.
— Но защо?
Франсоа поклати глава.
— Бих искал да ви обясня причината. Но някои неща трябва да останат в тайна. — Тъмните му очи излъчваха печал, младежките му черти бяха напрегнати.
Ники го докосна по ръката.
— Заради Жан Пиер, нали? Не искате да го изоставите тук.
Франсоа притвори очи. Тя забеляза, че се стреми да запази самообладание.
— Опасявах се, че ще научите за това. Надявах се да не стане.
— Не знам почти нищо за този вид отношения, но вече малко ви поопознах. Мисля, че вие сте добър, свестен човек. Струва ми се, че никому не искате да навредите. Ако това ще ви направи щастлив, вземете Жан Пиер със себе си.