Франсоа поклати глава и видът му стана още по-отчаян.
— Нямам достатъчно пари, а Алекс никога не би приел подобна връзка.
— Може и да я приеме — каза Ники, но сама не вярваше, че ще стане. Александър дьо Вилие беше мъж до мозъка на костите.
— Не мога да поема този риск — заяви Франсоа. Поседяха мълчаливо и всеки намираше утеха в присъствието на другия, макар че нищо не си казаха.
— Благодаря ви, че ми описахте в какво положение се намира Алекс — промълви най-сетне Никол.
— Благодаря ви, че дойдохте да ме видите — отвърна Франсоа.
Изпрати я до вратата и тя се вдигна на пръсти, за да го целуне по бузата.
— Грижете се за себе си. И ми елате на гости, моля ви.
Франсоа се усмихна.
— Ако ви е удобно, ще дойда в четвъртък. Ще обядваме заедно и ще отидем да погледаме художниците на площада.
— Прекрасно. — За миг й мина през ум мисълта да помоли Франсоа за помощ. Но той навярно ще й откаже, а и да приеме, пак не е редно да забива още един клин между двамата братя.
Прегърна го и си тръгна. Рам я чакаше търпеливо в коридора.
— Сега по-добре ли се чувствате! — запита той, ставайки.
— Много по-добре. — Слязоха заедно по стълбата. — Но още повече щеше да ми олекне на душата, ако успея да убедя Александър да изпрати брат си да следва във Франция — заедно с приятеля си, разбира се. Би било прекрасно.
Рам се засмя тъй високо и дрезгаво, че околните се обърнаха към тях.
— Алекс наистина си е взел с вас беля на главата, мила моя.
Макар че думите му бяха по-скоро обидни, лицето на Рам изразяваше като че ли възторг. Дано да бе така.
Тази нощ Ники спа много неспокойно. Непрекъснато й се присънваше, че Алекс я люби. Два пъти се събужда цялата в пот с втвърдени, болезнени връхчета на гърдите.
— Дяволите да го вземат — прокле го тя, но все пак се запита къде ли е сега и какво ли прави. Поне не се среща вече с Лизет. Но веднага се сети, че скоро ще дели леглото с Клариса.
— Трябва да се махна оттук — реши тя. — Преди да е станало прекалено късно.
Получи няколко сърдечни писъмца от Алекс, но той просто не можеше да се откъсне от Бел Шен, където жътвата бе в разгара си. Прекара четвъртъка с Франсоа, а вечерта и в петък игра шах с Даниел.
— Само ако успея да намеря пари — довери й тя, докато двете седяха пред камината — и ако ти успееш да отвлечеш вниманието на Рам, аз ще избягам през следващата седмица. — Усмихна се на приятелката си. — Този път ще успея.
Даниел извъртя кръглите си сиви очи.
— Този път и душата ми да извади, пак няма да му кажа.
Ники се засмя доволно.
Когато свършиха, тя побутна шахматната дъска настрана и стана.
— Играеш все по-добре — констатира тя, макар че бе победила Даниел с лекота.
— Доставя ми удоволствие. А и не е нужно да играя чак толкова добре. Ще му завъртя главата с женските си прелести. „Ах, господин Рам — рече тя престорено и потрепна с дългите си, гъсти мигли — знам, че сте много по-умен от мен, но сигурно мъж като вас ще успее да научи една глупава женичка на тази игра?“ — Даниел се изкиска, а Ники се засмя от все сърце.
Слязоха долу, за да пийнат по чашка ликьор преди лягане, но щом чуха гласове в преддверието, замръзнаха на стълбата.
— Господин херцогът пристигна — прошепна Даниел.
— Да — каза Ники и сърцето й изведнъж се разтуптя, а пръстите й, опрени на перилата, затрепериха.
Като вдигна поглед и я съзря, Алекс се засмя до ушите. Ники едва се удържа да не му се хвърля на врата.
— Добър вечер, Александър — каза тя, опитвайки, се да прикрие треперенето на ръцете си.
Той не я изчака да слезе, а се отправи към нея с едри крачки. Прегърна я с огромните си лапи и я целуна толкова горещо я страстно, че Ники неволно обгърна врата му с ръце.
— Какво правиш тук? — запита тя, останала без дъх. — Как е твоят надзирател, нямаш ли проблеми с жътвата?
— Надзирателят почти оздравя — отърва се само с рана на ръката и леко мозъчно сътресение. Реших най-острите проблеми и дойдох, защото така ми липсваше, че не можех да не го направя.
Ники имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.
— Кажи на Бетси да ми направи нещо за ядене — нареди той на Фредерик и хвана Ники за ръка. — И ни донеси по една чаша вино.
Алекс я поведе към салона, като изпиваше с поглед развълнуваната й гръд. Само като я погледнеше и усещаше присвиване в слабините. Дори и в тази семпла рокля от серж тя изглеждаше фантастично — и далеч по-съблазнително, отколкото във виденията му. Бузите й бяха поруменели от целувката й, а чаровните й очи просто не можеха да се откъснат от него. Малкото ми диво котенце май също умира от радост, че ме вижда — помисли си той. — Макар че няма да си го признае.