Не, Ники в никакъв случай нямаше да допусне това. Едва след като се съвзе от изненадата, тя осъзна защо всъщност бе дошъл. Ходеше при Лизет три пъти седмично. Освен по време на жътвата сигурно ще посещава и нея със същата периодичност.
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Преди Алекс да довърши вечерята си, тя направо се пукаше от яд.
Алекс като че ли не забелязваше нищо.
— Изглеждаш ми уморена — заяви той закачливо. — Май че е време да те сложа в леглото.
— Съвсем не съм уморена — тросна му се Ники. Внезапно погледът му стана суров. — Точно обратното. Иска ми се да се поразходя в градината.
— Много път бих дотук, скъпа. Цяла седмица работих като луд, тъй че нямам сили да понасям детинските ти игрички.
— За теб може да са детински. Но за мен не са. Аз не съм ти метреса, Алекс. Няма да се превърна в играчка за леглото — нито тази вечер, нито когато и да било. Извини ме — каза тя и стана. — Чакам те в градината. — И излезе с високо вдигната глава.
— Може би си права — съгласи се Алекс и я настигна с две крачки. — Добре ще е малко да се поразкърша. — Но вместо да се отправи навън, той я грабна мълниеносно и я понесе нагоре към стаята й.
— Ела тук — заповяда й той, като я гледаше с потъмнели и жадни очи. — Твърде дълго чаках този миг.
— Не — отвърна Ники и се отдръпна чак до стената.
Алекс стисна зъби. Опита се да запази спокойствие. После свали палтото си, смъкна ботушите й съблече ризата си.
Приковала поглед към широката му разголена гръд и към меките кафяви кичури по нея, Ники облиза внезапно пресъхналите си устни. Алекс разкопча панталона си и го остави да се плъзне надолу по стройните му, мускулести нозе. Той леко падна на пода и от този звук тя потрепери.
— По дяволите, Ники, много добре знам, че ме искаш не по-малко, отколкото аз теб.
— Това няма значение!
— Не, има. — Той въздъхна. — Пак ли ще трябва да те връзвам? — запита той. — Нали знаеш, че мога да го направя, но предпочитам да усещам ръцете ти върху мен.
— Как можеш да изпитваш удоволствие, след като знаеш, че не искам да го правя?
— Напротив, искаш — отвърна Алекс. Очите му се плъзнаха по тялото й. Забелязал бе както внезапно учестеното и дишане, така и розовите връхчета на гърдите, втвърдили се под корсета, докато го гледаше как се съблича. — И двамата го искаме.
Приближи се към нея — гол и възбуден. Ники се огледа трескаво вляво и вдясно, но още преди да направи каквото и да било, Алекс я хвана за китката и я извърна с лице към него. Ловките му пръсти разкопчаха мъничките копченца на роклята й, после й смъкна корсажа. Развърза фустите й и привлече Ники; останала само по корсет и долна ризка, върху пухкавата купчина в нозете им.
„Сега е моментът — подсказа й здравият разум. — Сега трябва да избягаш.“ Но никак не й се искаше да бяга, а и не знаеше накъде. Стоеше пред него полугола и си мислеше колко просто би било да му позволи да я люби и да се поддаде на чара му. Искаше го, искаше го още от мига, когато влезе в къщата. Само гордостта й я възпираше. Гордостта и чувството за чест.
Алекс раздърпа връзките на корсета й и той падна на земята. Сръчно измъкна фибите от косите й и копринената, медночервена грива се пръсна по раменете на младата жена.
Нали се закле, припомни си тя. Ако се съпротивлява, поне слугите ще разберат, че не е тук по своя воля. Докато Алекс се опитваше да развърже белите й памучни гащички, тя събра целия си кураж и го отблъсна.
— Ако искаш да ме имаш, ще трябва да ме изнасилиш.
Алекс изруга тихо, но явно не бе изненадан.
— Кога беше последната ти менструация? — запита той.
Въпросът й се стори толкова неуместен, че просто зяпна.
— Моля?
— Кога беше последната ти менструация? — запита повторно той. — Кажи кога?
— Миналата седмица — отвърна тя, — но защо питаш?
Алекс отново — изруга, но вече по-силно.
— Ще спя с теб при всяка възможност, докато забременееш от мен.
— Какво? — Ники отстъпи няколко крачки назад. — Но защо… — И замлъкна, защото изведнъж разбра всичко. — Затова значи Рам ще си ходи след жътвата. С проклетата си мъжка самонадеяност си решил, че дотогава сигурно ще забременея! — Гърдите й се издигаха развълнувано, тя стисна ръце в юмруци. — Надяваш се, че това ще промени нещата, че ще ме принудиш да остана при теб, така ли?
— Че какво друго можеш да направиш?
— Онова, което бях решила от самото начало. Сама ще си гледам детето.