— Глупости говориш — избухна Алекс и се приближи до нея. — При последния ти опит да се погрижиш сама за себе си ти попадна в затвора.
— Вече пораснах и помъдрях.
Алекс се засмя.
— Това още не е доказано.
Ники вдигна розовата ваза, която бе купила същия ден.
— Скъпо ще ти струват тези думи — предупреди го тя и я вдигна над главата си.
Алекс се засмя и трапчинките му пак се появиха.
— На един мъж все някога му се налага да заплати за страстите си.
— Върви по дяволите! — викна Ники, хвърли вазата върху него и побягна към вратата. Алекс се наведе и порцеланът се разби в стената. Ники не успя дори да прекрачи прага.
Той я хвана здраво за ръката и я отнесе въпреки отчаяните й клетви и протести на леглото.
— Мразя те! — викна тя, отскубна се и още веднъж се опита да избяга.
— Само в този момент — възрази й той с иронична усмивка. Притисна я с тяло към матрака. Ники освободи ръцете си и се обърна по корем, опитвайки се да спусне нозе от едната страна на леглото. Това се оказа фатална грешка.
Алекс хвана ръцете й и ги вдигна над главата.
— Нямаме много време, скъпа. Ти далеч не познаваш всички удоволствия, които мъжът и жената могат да си доставят един на друг. — Отслаби хватката си. Тя усети как горещите му устни докоснаха раменете й, а ръката му привдигна гъстите й къдри, паднали върху лицето.
— Децата ни ще са копелета, Алекс — прошепна Ники.
— Няма значение. — Той я погъделичка леко по ухото и по врата.
Ники се опита да не мисли за топлия му дъх, галещ кожата й и за пламенните целувки, с които обсипваше раменете й. Мускулите му докосваха леко гърба й, а твърдият му член се притискаше към задните й части.
Алекс плъзна ръка под ризата й, за да поеме в шепа гърдите й. Пръстите му бяха топли и силни. Зърната й се втвърдиха от докосването и тя усети влагата между нозете си. Той погали стегнатата й плът, а устните и езикът му така шареха по нея, че тя потръпна.
— О, боже! — прошепна Ники, когато ръката му се плъзна надолу по корема й. Той развърза гащичките и ги смъкна до колената. После внимателно привдигна крайчеца на ризата й.
Когато ръката му поспря най-сетне върху мекия й, закръглен задник, Ники простена. Той раздели навлажнените устни и се вмъкна в нея. Усети го целия и извика от удоволствие. Твърдия му, пулсиращ член издаваше огромната му страст, която можеше да се мери само с нейната.
Алекс пусна китките й, хвана я с ръце за кръста и се привдигна така, че да я възседне. Без да излиза от нея, той застана на колене. Ники също се привдигна, защото искаше да усеща всеки сантиметър от твърдия му член. Започна да извива ханша си, за да го поеме още по-добре.
Алекс стенеше и мълвеше името й, шепнеше й нежни френски слова в ухото. Прималяла от страст, Ники почти не го чуваше. Алекс се заби още по-надълбоко и рязко в нея. Плът в плът… и тя усещаше вече само, че той е в нея.
Алекс се потапяше и притискаше в Ники като обезумял. Тя се извиваше и стенеше под него, струваше й се, че прониква още по-надълбоко. Страстта й само го разпалваше още повече и в един миг вече не можа да се удържи.
Двамата стигнаха едновременно до върха, разтърсвани от горещи тръпки. Той обхвана ханша й още по-здраво. Когато и двамата се отпуснаха с блажена въздишка на леглото, телата им бяха покрити с блестящи капчици пот. Той отметна кичурите коса от лицето й и я целуна по изящната шия.
— Ти си моя — прошепна той в ухото й. — Ти ми принадлежиш и нищо не е в състояние да промени този факт.
Тя отговоря след кратко мълчание.
— Няма вечно да ти принадлежа. Един ден ще получа свободата си.
Смехът на Алекс прозвуча в мрака.
— Не говоря за договора ти, любима, а за онова, което изпитваш.
Ники не желаеше да признае чувствата, които прикриваше така грижливо.
— И в чувствата на Лизет ли бе така уверен?
Погледът му изведнъж стана суров.
— Няма защо да се сравняваш с Лизет.
— Така ли? Нали и аз съм ти любовница. Също като нея.
— Не е същото.
— Защо?
— Лизет не означаваше нищо за мен.
— А какво означавам аз за теб, Алекс? Какво изпитваш към мен?
Защо не намираше сили да го каже? Защо не можеше да й признае колко много означава за него тази близост? Да й довери, че никоя друга жена не е му била тъй необходима. Че е достатъчно само да му се усмихне, за да забрави за всичките си проблеми и да се изпълни с обич и топлота?
Не можеше да й го каже, защото бе недопустимо един мъж да изпитва подобни чувства към жена. Баща му щеше да му се присмее — господи, та той изглеждаше смешен в собствените си очи.
— Спи, шери — прошепна той и я прегърна.
Когато Ники се събуди, Алекс го нямаше. Любил я беше още два пъти през нощта. И тя повече не се противи. Нещо в поведението му й подсказваше, каква огромна нужда има от нея.