Но когато на сутринта усети отново, че той се е възбудил, тя се престори на заспала. Алекс не я събуди, само я подържа малко в обятията си и тихичко стана.
Тя също го желаеше отново, но онова, което й каза предишната вечер, я накара да се въздържи. Досега бе имала късмет. Ако и тази нощ нищо не е станало, значи не е бременна. Така по-лесно ще избяга. Не е шега работа да се грижиш за двама.
Още от самото начало съзнаваше този риск, но се стремеше да не мисли за него. Сега, след като той й го припомни, тя реши да поговори с Даниел.
Девойката щеше да се омъжи скоро за Рьоне. Не беше неприлично да поразпита женените си приятелки как да се предпазва от забременяване, макар че всички мерки бяха несигурни.
Не че Ники не искаше да има деца. Ако не й беше такова положението, тя би искала повече от всичко на света да роди дете от Алекс. Стори й се безчовечно, че той спокойно приема мисълта собственото му чедо, плът от плътта му, да израсне като копеле. Но мъжете разсъждаваха по-различно. Доколкото можеше да се съди по думите на Алекс, Шарл дьо Вилие явно имаше незаконни деца както тук, така и във Франция.
Тя потрепери при мисълта, че подобна участ може да сполети и собствените й рожби.
Може да възникнат толкова грижи около жътвата, че тя да се измъкне преди Алекс да се появи отново. Дали ще хукне да я преследва? Вече не се страхуваше от него, но знае ли човек… Александър дьо Вилие не позволяваше да му отмъкнат нищо. При никакви обстоятелства.
Този път трябва да успее, иначе… Отново изтръпна, като си представи как мощната фигура на Алекс се навежда над нея и очите му проблясват гневно. Видението бе толкова ужасяващо, че почти я накара да се откаже от плана си.
Но само почти.
Деветнадесета глава
За да подготви бягството си, Ники изпрати писъмце на Мишел. След няколко дни приятелката й дойде да я посети.
Макар че се страхуваше да я помоли за такова нещо, тя все пак се зарадва, че я вижда. Седнаха на светлосинята софа, разбъбриха се и почнаха да се смеят също както някога, Мишел непрекъснато говореше за Томас и й призна, че той я посещава почти всеки ден.
— Алекс много го цени — заяви Ники.
— Да, той е почтен човек. Но преди всичко е мил и добър. — Тя си повея с дантеленото ветрило и бузите й леко поруменяха. — Мисля, че съм влюбена в него.
— Радвам се за теб — каза Ники, макар че тази вест само й припомни в колко незавидно положение се намира.
— Още не е поискал ръката ми, но мисля, че скоро ще го направи.
Ники извърна поглед. Не можеше да се оправи, ако Мишел не й помогне, но не знаеше дали да я моли за подобно нещо. След като приятелката й заговори за женитба, тя си помисли, че нищо друго не й остава.
— Ох, колко добре си поприказвахме днес. Почти като едно време.
— Да, така е.
Усмивката на Ники угасна.
— Мишел, колкото и да се радвам на нашата среща, трябва да ти призная, че те повиках по друг повод.
Приятелката й не се изненада.
— Така си и мислех.
— Трябва да се махна оттук, Мишел. Не мога да остана след женитбата на Алекс. Ще ми помогнеш ли?
Мишел положи нежната си длан върху ръката на Ники и леко я стисна.
— Знаеш, че ще ти помогна. Какво мога да направя за теб?
— Трябват ми пари. Не много. Само колкото да започна другаде нов живот.
— Но нали Алекс държи договора ти. Няма ли да те преследва?
— Ако добре подготвя всичко, няма да ме намери. Ще си купя билет за кораб, плаващ на север. Ще избягам посред нощ. Корабът ще отплава при сутрешния прилив. Ако съм достатъчно предпазлива и никой не ме види, сигурно ще успея.
Мишел не изглеждаше особено убедена в това.
— Не знам, Ники. Мосю дьо Вилие не ми прилича на човек, който лесно ще махне с ръка. Ще обърне земята наопаки, за да те намери.
— Все пак трябва да опитам. Ти би ли останала с Томас, ако той се венчае за друга?
Мишел пое дълбоко въздух.
— Боже мой, не! Аз го обичам. И не бих го разделила с друга.
— Тогава разбираш защо трябва да замина.
Мишел изопна тесните си рамене и решително погледна Никол с красивите си зелени очи.
— Ще поискам пари от Томас. Сигурна съм, че ще ми даде.
— Но сигурно ще те попита за какво ти са.
— Ще кажа, че са за сестра ми. Не вярвам да ме разпитва много-много. Томас е деликатен. — И тя се усмихна нежно при мисълта за мъжа, който обичаше.
— Искам твърде много от теб — каза Ники. — Сигурна ли си, че си готова на това.
— Разбира се. Когато се оженим с Томас, парите му ще станат и мои, така че все едно си взела от мен назаем. А ако не се оженим, ще му ги върна.