— Аз ще ти изплатя всичко — обеща спокойно и уверено Ники. — Може да не е веднага, но все някога ще ти ги върна, обещавам ти.
Мишел се наведе над нея и я прегърна.
— Ще ги получиш още до края на седмицата.
Ники премигна, защото сълзи премрежваха погледа й.
От този ден нататък тя се зае трескаво с подготовката за бягството. Алекс непрекъснато й пращаше писма, в които обясняваше колко е зает и я молеше да прояви търпение. Макар че ужасно й липсваше и непрекъснато си мислеше за него, колкото и да се опитваше да го прогони от съзнанието си, Ники бе благодарна на бога за всеки отпуснат й ден.
Мишел спази обещанието си и след три дена й донесе парите, а Даниел й купи билет за Чарлстон, Южна Каролина. Корабът щеше да тръгне в сряда сутринта. В Чарлстон смяташе да се прехвърли на друг кораб и да продължи в северна посока.
Ако всичко мине благополучно, във вторник вечерта ще си възвърне свободата.
В понеделник Ники посрещна нечакани гости, докато Даниел играеше както обикновено шах с Рам.
Може би нямаше да стане така, ако не се бе спряла да говори с Фредерик точно когато на вратата се почука. Негърът се извини и отвори. На прага стоеше дребна чернокоса жена, увита в пелерина. Тя едва удържаше напора на вятъра, който се опитваше да й смъкне сатенената качулка от главата.
— Простете, че се натрапвам — чу тя женски глас, който говореше със силен френски акцент, — но трябва да говоря с Александър. Той вкъщи ли е?
— Съжалявам, — отвърна Фредерик, — но в момента е в плантацията, в Бел Шен.
Жената се облегна безсилно на рамката на вратата и избухна в неудържими ридания.
— Простете, че ви досаждам — каза отново тя. Понечи да си тръгне, но Никол излезе и сложи ръка на рамото й.
— Влезте, Лизет. Алекс го няма, но аз съм тук. Моля ви, разкажете ми какво се е случило.
Лизет привдигна разплаканото си лице и поклати глава.
— Не мога.
— Алекс сигурно би искал да ви помогна вместо него.
— Ако бях го послушала, нищо нямаше да се случи — каза жената и последва Никол, като крачеше някак вдървено, което породи силно безпокойство у девойката.
— Да не сте ранена? — попита тя и хвърли поглед на Рам и Даниел, които влизаха в този миг във фоайето.
Лизет облиза напуканите си, безкръвни устни.
— Аз… аз… — И тя едва не се строполи в безсъзнание на пода, но Рам я привдигна със силните си ръце. Качулката й падна и се видяха разпуснатите й, блестящи черни коси. Под окото й имаше синьо петно. Рам я взе като перце и я отнесе в стаята за гости.
Даниел отметна завивката на леглото, а Ники свали тежката пелерина на Лизет.
— Внимавай — предупреди тя Рам, макар че не бе необходимо. — Аз ще се погрижа за нея.
След като едрият турчин остави лекия си товар и се измъкна през вратата, Ники свали синята й рокля от серж. Замръзна на място, като видя ужасяващите белези по нежната мургава кожа. По раменете, гърба, ханша и бедрата й се виждаха рани от ухапване.
— Валкур — изпъшка Ники. — Как е могъл да направи такова нещо?
Даниел се прекръсти.
— Ама че злодей. Значи всичко, дето приказват за него, е вярно.
— Да — потвърди Ники, шепнейки едва-едва.
— Противно ми е, че Рьоне работи за такъв изверг — заяви ядосана Даниел. — Като се оженим, ще помоля господин херцога да го вземе в Бел Шен.
— Никол не напомни на Даниел, че след като Александър научи как е помогнала на господарката си да избяга, сигурно ще й се наложи да си потърси работа другаде.
Лизет се размърда и тя отиде при нея. Жената простена тихо и отвори големите си черни очи.
— Искате ли да ми разкажете нещо? — попита Ники, докато Даниел мажеше раните по раменете на французойката с гъст сив мехлем.
Лизет се усмихна леко.
— Много е любезно от ваша страна, че искате да ми помогнете. Разбирам защо Алекс се е влюбил във вас.
— Не се е влюбил. Алекс не вярва в любовта. Вие сигурно най-добре знаете това.
— Може още да не е разбрал, че любовта не може да се контролира.
— Не — потвърди тихо Ники, — не може.
— Дори и след всичко, което ми направи, пак обичам Валкур.
— Но той ви е бил!
— Не искаше да ме мъчи. — Лизет се загледа надалеч. — Всичко започна като игра. Валкур е много страстен. — Тя се усмихна с усилие. — Тази вечер дойде при мен бесен. Станало нещо на Фелисиана, имало проблеми с жътвата… Не беше кой знае какво, но той бе побеснял. Любихме се диво, огнено. Но това не му стигна.
Ники нищо не каза, но погледна Лизет без всякакъв упрек, за да я окуражи да излее болката си.
— Каза ми: Сега ще ти покажа колко вълшебно нещо е болката. — А аз толкова го исках, че бях готова на всичко — Вал умееше много добре да си служи с камшика. Не ми причини болка, само ме възбуди така, както никога досега.