Ники отметна една гъста къдрица от разплаканото лице на Лизет.
— В началото беше вълнуващо — продължи да разказва тя. — Вал беше толкова пламенен, просто не можеше да ми се насити. Сякаш бе загубил всякаква представа за време. Удряше все по-силно и по-силно. Умолявах го да спре, но той продължи. Толкова е силен — Лизет отново зарони сълзи и тихите й хлипове трогнаха Ники. — Непрекъснато ме наричаше Фелисиана. Викаше, че съм курва и ме наричаше с обидни думи. После ме люби. Брутално, жестоко. А като свърши, се разплака. Молеше ме да му простя. Толкова е объркан.
— Жал ми е за двама ви — каза Ники.
Лизет престана да хлипа. Ники приседна до нея, оправи разрошените й коси и Лизет заспа. Ники също можеше да си отдъхне за няколко часа.
На другата сутрин Лизет влезе в трапезарията.
— Наистина ли се чувствате толкова добре, че да си тръгнете оттук? — запита Ники, след като отмести тежкия резбован стол и стана.
— Оправих се вече, благодаря.
— Радвам се, че можах да ви помогна.
— А аз се радвам, че не заварих Александър — заяви тя на Ники, която я погледна учудено. — Той щеше да отмъсти на Валкур, а аз не искам. Алекс ми е все още приятел, а във Валкур съм влюбена. Не бих искала някой от двамата да пострада. — Тя погледна умоляващо Ники с тъмните си очи. — Обещайте ми, че нищо няма да му кажете.
— Не се ли страхувате, че Валкур може пак да се нахвърли върху вас? Трябва нещо да се направи.
— Обещахте ми — настоя Лизет.
— Добре. Нищо няма да му кажа.
Лизет се усмихна.
— Още веднъж хиляди благодарности за помощта. Дано господ ви даде щастие. Алекс заслужава. А вече си мисля, че и вие заслужавате. — Тя се обърна и бързо излезе.
Още един проблем за Александър. Ники искаше да вярва, че е вече решен. Но се зарадва, че няма да е тук, за да разбере как ще се развият нещата.
Дотук всичко върви по плана — заявя Даниел на Ники. Беше вече вторник вечерта и всичко бе готово.
— Добре. Сега привършвам. — Ники приглади назад косата си и я скри под бухналото боне. Носеше семпла кафява рокля. Сигурна бе, че ще успее да се промъкне до пристанището, без да привлече вниманието.
— Навеждайте глава. Ако някой ви види очите, няма скоро да ги забрави.
Ники кимна.
— Къде е Рам?
— Подрежда шахматната дъска. Каза, че много бързо съм усвоявала играта. Аз му отговорих, че е прекалено скромен, и че дължа всичките си успехи само на него.
Ники се засмя.
— Ако приложиш същата тактика и спрямо Александър, може и да го умилостивиш.
— Ще плача и ще се тръшкам, ще го моля на колене за прошка.
— Сигурно ще успееш да го размекнеш.
— Не се тревожете за мен. Сигурно ще се оправя.
Дано, помисли си Ники.
— Ще ми липсваш.
— И вие ще ми липсвате. — Двете жени се прегърнаха. — Дайте ми поне половин час време — каза Даниел. — Дотогава приспивателното сигурно ще му подейства.
Отказали се бяха от идеята да ударят Рам по главата и предпочетоха да купят силно приспивателно от Мари Габарде, специалистка по магиите на вуду. Нейните еликсири бяха известни на всички — между тях имаше и афродизиаци, и смъртоносни напитки. Изобщо не бе проблем да го сипят в чашата вино, която изпиваше на вечеря.
Двайсет и четири часа. Ще ги използва до последната секунда.
— Ще спи чак до утре вечерта — каза Даниел.
— А сега иди по-добре долу.
Даниел кимна, но не мръдна от мястото си.
— Имам да ти кажа една новина, но я пазех за накрая. Определихме с Рьоне датата на сватбата ни. Ще се венчаем след два месеца.
Ники се засмя радостно и отново я прегърна.
— Прекрасно, Даниел.
— В неделя го решихме. — Тогава Даниел имаше почивен ден. — Каза, че страшно съм му липсвала през тия дни.
— Явно всичко е станало точно както предположи.
— Да — каза Даниел. — А сега е време да започнем осъществяването на нашия план. И като я прегърна, Даниел се спусна надолу.
Фредерик бе заминал за Бел Шен, защото майка му се бе разболяла. Така че всичко се подреждаше дори по-добре, отколкото очакваха. Сега трябваше само да стигне до пристанището и да хване парахода. Макар да пристигаше по твърде необичайно време, капитанът едва ли ще се позаинтересува от нея, а утре вече ще са в открито море.
След половин час Ники слезе долу. Даниел седеше при Рам, който хъркаше силно, опрял глава на шахматната дъска и затиснал фигурите с мощните си ръце. Тихичко се промъкна до задната врата, която Даниел отвори пред нея.
— Бон шанс — пожела й момичето.
Никол й махна и безшумно се измъкна навън.