— Магда!
Тя се обърна и цяла вечност стоя неподвижно. Той вдигна ръце и ги размаха над главата си. Готов бе да заплаче на глас, ако знаеше как. Редом с безброй други неща, предстоеше му и да се научи да плаче.
— Магда!
Нещо падна от ръцете й, нещо, което приличаше на дръжката на неговия меч. А после тя се затича към него, колкото й държаха краката, а на лицето й се сменяха радост и съмнение, сякаш едновременно искаше той наистина да е там и не можеше да повярва, че ще го докосне отново.
Глекен беше там и чакаше да бъде докоснат.
А високо над тях, синекрила птица с човка, пълна със сламки кацна на един от прозорците на крепостта и се огледа къде да свие гнездо.