Войниците не се поколебаха за миг. Те скочиха на платформата и свалиха баща й направо с количката, но през двора оставиха тя да го бута. Докато ги следваше, усещаше как сенките над нея се сгъстяват.
— Нещо не е наред тук, татко! — прошепна в ухото му. — Нима не го чувстваш?
В отговор само бавно кимване с глава.
Магда го избута до първия етаж на кулата. Тук я очакваха двама немски офицери — единият в сиво, а другият в черно, застанали до празна маса, над която от тавана гореше самотна крушка.
Вечерта едва бе започнала.
— Първо, — произнесе баща й в отговор на заповедта на есесовеца да разкаже каквото знае, — това не е крепост, а твърдина или както я наричат по тези места — доньон. С други думи, това е сърцевината на укреплението, най-защитеното място, предназначено за господаря и неговите близки. Тази сграда, — той си позволи да махне с ръка, — е уникална. Не знам как е най-правилно да се нарече. Твърде стилна и масивна е за да бъде обикновен наблюдателен пост, от друга страна е прекалено малка, за да е била построена от някой влиятелен феодален болярин. Открай време я наричат „крепостта“, може би поради липса на по-добро название. Предполагам, че за момента ще свърши работа.
— Не ме интересува какво предполагате! — кресна майорът. — Искам да знам всичко, което вие знаете! Историята на крепостта, легендите свързани с нея — всичко!
— Не може ли да почака до сутринта? — намеси се Магда. — Баща ми едва ли е в състояние дори да разсъждава. Може би утре…
— Не! Трябва да ни разкаже всичко тази нощ!
Магда премести поглед от русокосия есесовец към другия офицер — когото наричаха капитан Вьорман. Беше с обгоряла от слънцето кожа, значително по-едър и до момента бе запазил мълчание. Надникна в очите и на двамата и съзря същото, което бе видяла в погледите на чакащите я на гарата войници. Изведнъж осъзна какво бе общото между тях. Тези хора бяха изплашени. Офицери, войници и щурмоваци — всички те се бояха.
— За какво по-точно става дума? — запита баща й.
Капитан Вьорман най-сетне проговори.
— Професор Куза, през изминалата седмица, откакто сме тук, бяха убити осем от хората ни — майорът хвърли свъсен поглед на капитана, но той продължи да говори, сякаш не го забелязваше. — По едно убийство всяка нощ, с изключение на последната, когато на двама войници едновременно бяха разпорени гърлата.
Отговорът почти се беше оформил на устните на Куза. Магда се молеше да не изрече нещо, с което да разгневи германците. Но изглежда баща й бе претеглил внимателно думите си.
— Нямам никакви политически връзки и не знам в този район да действа терористична група. Не мога да ви помогна.
— Ние не мислим, че тук става дума за терористична група — произнесе капитанът.
— Тогава какво? Кой?
Отговорът като че ли причиняваше болка на капитан Вьорман.
— Не сме сигурно дори, че става дума за човек.
За миг думите увиснаха във въздуха и тогава Магда забеляза, че баща й е разтворил уста в онзи мъртвешки изглед, който напоследък при него означаваше усмивка.
— Господа, да не би да смятате, че тук имат пръст свръхестествени явления? Убити са няколко от хората ви и тъй като не можете да откриете убиеца, нито пък бихте признали, че румънските партизани са по-хитри от вас, търсите обяснение в свръхестественото. Ако наистина ви трябва моята…
— Млъквай, чифут! — изрева ненадейно майорът от SS, с изкривено от гняв лице. — Единствената причина, поради която си тук, единствената причина, поради която не съм наредил да застрелят теб и дъщеря ти е фактът, че си обикалял из тези места и си експерт по местния фолклор. Колко дълго ще останеш жив зависи само от това колко полезен можеш да ни бъдеш. До този момент не си произнесъл и една дума, с която да ме убедиш, че не съм си изгубил времето като съм наредил да те докарат тук!
Магда видя, че усмивката от лицето на баща й се изпарява, заместена от маска на ужас. Заплахата бе оказала необходимото въздействие.
— Ще направя каквото мога — произнесе тихо той, — но първо ще трябва да ми разкажете за всичко, случило се тук. Може би ще намеря някое по-правдоподобно обяснение.
— Надявам се, защото е за твое добро.
Капитан Вьорман разказа, че двама войници открили на една от стените кръст от злато, а не от мед и никел като останалите, пробили отвор в нея и попаднали в тесен тунел, който водел до някакво плътно затворено помещение, разказа за пробива в стената на коридора, за срутването на част от пода в подземията, за съдбата на редник Лутц и останалите. Капитанът описа също така поглъщащата вълна от мрак, която бе забелязал на крепостната стена преди две нощи и за двамата есесовци, които неизвестно как бяха стигнали до стаята на майор Кемпфер с разпрани гърла.