На лицето на Кемпфер се изписа изненада — изглежда не му бе хрумвала подобна възможност. Магда забеляза, че баща й поглежда с любопитство към купчината с книги.
— Къде намерихте книгите? В крепостта никога не е имало библиотека, а местните селяци не могат да разчетат дори имената си.
— В една ниша в стената — обясни капитанът.
— Виж какво има сред тях — нареди й Куза.
Магда коленичи до книгите, щастлива поне за малко да свали тежестта от изнурените си крака. Количката на баща й бе единственият стол в стаята и никой не й бе предложил да седне някъде. Огледа купчината, вдъхвайки позната миризма на стара хартия — обичаше книгите, обичаше и миризмата им. Трябва да бяха поне дузина, някои съвсем изгнили, една от тях — изцяло на свитъци. Магда внимателно ги разрови, използвайки възможността да се поразкърши. После взе една от тях. Заглавието бе на английски — „Книга на Ейбон“. Погледна я изумена. Невъзможно… трябва да е някаква шега! Разгледа и другите, превеждайки заглавията им от различните езици, на които бяха написани, а объркването й растеше. Всички до една бяха оригинални! Тя се изправи рязко и едва не падна от припряността си.
— Какво има? — попита баща й като видя израза на лицето й.
— Тези книги! — възкликна тя, неспособна да сподави вълнението си. — Невъзможно е дори да съществуват!
Куза придърпа количката към масата.
— Дай ги тук!
Магда вдигна горните две. Едната беше „De Vermis Mysteriis“ от Лудвиг Прин, другата — „Cultes des Goules“ на Комт Д’Арлет. И двата тома бяха необичайно тежки и тя настръхваше само от докосването до тях. Заинтригувани, немските офицери се приближиха и прехвърлиха останалите книги на масата.
Разтреперан от вълнение, Куза мърмореше неразбрано под носа си и от време на време произнасяше поредното заглавие, на което бе спрял поглед.
— „Пнакотическия ръкопис“, на свитък! Преводът на дю Норд на „Книга на Ейбон“! „Седемте загадъчни книги на Хсан“! А ето и „Неизречени култове“ на фон Юнц! Тези книги са безценни! Били са анатемосани и изгорени още през средните векове и са останали само мълвите за тях. Някои дори се съмняват, че въобще са съществували! Но ето ги тук, може би единствените оцелели копия!
— Може би с право са били забранени, татко — рече Магда, която никак не харесваше блясъка в очите му. Знаеше, че в тези книги се описват правила и инструкции за връзка със сили, далеч отвъд границите на разумното и рационалното. Фактът че съществуват, че авторите им са били нещо повече от персонажи от зловещи мълви, беше крайно обезпокояващ. Това променяше смисъла на всичко.
— Може би — кимна Куза без да вдига глава. Беше свалил ръкавиците си, а на показалеца си бе надянал гумен напръстник. След като нагласи очилата си той се зае да прелиства страниците. — Но това е било в друго време. Сега сме двайсети век. Не вярвам, че в тези книги има нещо, с което да не можем да се правим.
— Какво толкова страшно може да има в тях? — запита Вьорман, придръпвайки обкованото с железни катарами копие на „Неизречени култове“. — Вижте, тази е на немски. — Той отгърна корицата, прехвърли няколко страници и зачете нещо по средата.
Магда посегна да го спре, но се отказа. Нищо не дължеше на тези германци. Видя как побледнява лицето на капитана, той преглътна сподавено и захлопна книгата.
— Що за болен, побъркан ум би написал подобно нещо? То е… то е… — изглежда не можеше да намери подходящия израз.
— Какво имаме тук? — рече баща й вдигайки една книга, чието заглавие още не бе прочел. — О, това е книгата на ван Юнц. Издадена е за пръв път в Дюселдорф през 1839г. Съвсем ограничен тираж, частно издание, не повече от дузина копия… — той млъкна.
— Нещо не е наред? — попита Кемпфер. Стоеше малко встрани от тях, без да проявява особен интерес.
— Да. Тази крепост е било построена през петнадесети век… поне доколкото ми е известно. И всички книги, с изключение тази на Юнц са били написани преди това. А това означава, че някъде през миналия век и дори по-скоро някой е посетил крепостта и е подредил книгата при останалите.
— Не виждам как този факт може да ни помогне — отбеляза Кемпфер. — Нито пък да предотврати смъртта на някой от хората ми… или на теб и дъщеря ти.
— Но затова пък хвърля нова светлина върху проблема — отвърна Куза. — Книгите пред вас са били забранени през миналите векове като изрази на злото. Но аз твърдя, че те не са израз, а изследване на злото. Ето тази, която в момента държа в ръцете си е била особено строго преследвана — „Ал Азиф“ — оригиналното арабско издание.
— О, не! — не можа да сдържи възклицанието си Магда. Тази книга бе най-страшна от всички!