— Е, подофицер? Кой беше тази нощ?
— Господин майор?
— Убитият! Кой умря снощи? От моите, или от вашите беше? Искам чифутинът и дъщеря му незабавно да бъдат докарани при трупа и да…
— Простете, господин майор, — прекъсна го Остер, — но никой не беше убит снощи.
Кемпфер вдигна изненадано вежди и погледна към Вьорман.
— Никой? Вярно ли е?
— Щом подофицерът го твърди, нямам основания да се съмнявам.
— Тогава успяхме! — Кемпфер удари дланта си с юмрук. Успяхме!
— Успели сме? Бихте ли ми пояснили, господин майор, какво по-точно сме направили?
— Ами как, успяхме да изкараме една нощ без смъртен случай! Нали ви казах, направим ли го веднъж — победили сме врага!
— Вярно — рече Вьорман, като подбираше внимателно думите си. Очевидно се забавляваше от сцената. — Но все пак, кое оказа така желания ефект? Какво ни защити през тази нощ? Искам да го знам точно, за да се възползвам от него и идната.
Радостта на Кемпфер повехна със същата скорост, с която бе бликнала.
— Да вървим да видим чифутина — той ги отстрани и се спусна по стълбата.
— Помислих си, че ще ти хрумне тази мисъл — промърмори Вьорман и го последва.
Когато излязоха на двора, Вьорман долови приглушен женски глас, който идеше от подземията. Не чуваше ясно думите, но тонът очевидна бе уплашен. Жената викаше от страх, или гняв.
Той се затича към входа на подземията, където преди малко бе слязла дъщерята на професора — сети се, че името й беше Магда. Видя я в дъното на коридора, пуловерът й бе разкъсан, скъсана бе ризата и блузата под нея, оголвайки раменете й и едната й гръд. Тя блъскаше яростно с ръце и крака есесовецът, който бе заровил лице в гърдите й.
В първия миг Вьорман се вцепени, после затича надолу по стълбите. Войникът бе така погълнат от разголената гръд пред него, че дори на забеляза приближаването му. Стиснал яростно зъби, Вьорман изрита есесовецът с все сила в хълбока. Достави му удоволствие да причини болка на един от тези копелдаци. С мъка се сдържа да не продължи.
Есесовецът изръмжа от болка и се извърна да посрещне нападателя. И макар че съзря пред себе си офицер, той не изглеждаше особено склонен да се подчини.
В последващите няколко секунди Вьорман мислено се молеше щурмовакът да отвърне на удара. Дебнеше и за най-малкия жест на съпротива, положил ръка на кобура. Никога не бе допускал, че би могъл да застреля немски войник, но нещо в него зовеше да довърши този убиец, олицетворение на всичко, потъпкало родината, армията и кариерата му.
Войникът направи крачка назад. Вьорман въздъхна.
Какво ставаше с него? Не си спомняше някога да е горял от такава омраза. Убивал бе неведнъж в бой, от разстояние и лице в лице, но никога не беше мразил. Беше някакво объркано и неуютно усещане, сякаш в дома му се бе настанил непознат и той не знаеше как да го изгони.
Докато войникът оправяше раздърпаната си униформа Вьорман погледна към Магда. Беше се увила в разкъсаните си дрехи и се надигаше от стълбите. После неочаквано се извъртя и зашлеви насилника през лицето с опакото на ръката си, отхвърляйки го назад към стената. Толкова изненадващ бе този удар, че войникът изгуби равновесие и едва не се строполи.
Жената изсъска нещо на румънски, изразът на лицето и тонът ясно разкриваха смисълът на казаното. После изтича край Вьорман и пътьом вдигна захвърлената съдинка.
Наложи се Вьорман да използва цялото си прусашко самообладание за да не изръкопляска. Той се обърна бавно към есесовеца, който изглежда се двоумеше дали да застане мирно или да хукне след девойката за да отвърне.
Девойката… защо я наричаше така в мислите си? Беше не повече от петнадесетина години по-млада от него и със сигурност с десет години по-възрастна от най-големия му син — Курт, а той го смяташе за мъж. Може би причината беше в някаква неуловима свежест в нея, в невинния изглед на очите й. Имаше нещо зад тези очи, нещо безценно, което заслужаваше да бъде съхранено.
— Името ви, редник?
— Редник Лееб, господин офицер. SS-поделение.
— Често ли ви се случва да насилвате жени, когато сте на пост?
Никакъв отговор.
— Питам — дали онова, което видях бе част от дадената ви заповед за охрана на подземието?
— Господин офицер, тя е долна еврейка.
Очевидно това би трябвало да обясни всичко, което мъжът бе възнамерявал да извърши с момичето.
— Не отговорихте на въпроса ми, редник! — гневът му наближаваше точката на кипене. — Повтарям — опита за изнасилване влизаше ли в преките ви задължения тук?
— Не, господин офицер — отговорът прозвуча неохотно и ядно.