Още по време на закуска бе изчезнала добронамереността. Сякаш всичко бе започнало, когато се появи момичето — Магда. В началото имаше няколко закачливи сръгвания с лакти, докато тя се приближаваше към кухнята, за да вземе храна за баща си. Нямаше някакъв особен инцидент и все пак, появата на момичето бе разделила двете военни части. Есесовците автоматически решиха, че след като е еврейка, имат пълното право да правят с нея каквото си искат. Войниците от своя страна не бяха готови да им признаят това право. Момичето беше красиво. Колкото и да се стараеше да прикрие косите си под кърпата и тялото под дебелите дрехи, не можеше да скрие своята женственост. Тя блестеше над всякакви опити да бъде прикрита. Имаше я в мекотата на кожата й, в гладката й шия, в блестящите й кафяви очи. С други думи — биваше си я и истинските воини имаха право първи да й се порадват.
Тогава, сутринта, Вьорман не бе забелязал тази първа цепнатина във войнишката солидарност.
Когато момичето се появи отново по обед, няколко от войниците в сиво и черно се сблъскаха. Двама от тях се подхлъзнаха и паднаха. Вьорман побърза да прати подофицера за да избегне по-сериозни схватки. Дотогава Магда бе взела храната и се бе прибрала.
Малко след обяд тя бе излязла да го потърси. Каза му, че баща й се нуждае от кръст или разпятие за експериментите си с ръкописите. Би ли могъл капитанът да й услужи с нещо подобно? Той кимна и й подаде малък сребърен кръст, останал от един от убитите войници.
И ето че сега едната смяна войници почиваше в двора, докато другата рушеше задната част на крепостта. Вьорман обмисляше как да избегне сблъсъците на вечеря. Може би най-добре ще е ако нареди на някой да отнесе храната на стария евреин и дъщеря му. Колкото по-малко се появяваше сред тях, толкова по-добре.
Вниманието му беше привлечено от някакво раздвижване точно под него. Това беше Магда, в началото колебливо, а после все по-уверено тя крачеше към входа на подземията с кофа в ръка. Мъжете я проследиха отпърво с погледи, после се надигнаха от местата си и я последваха като въздушни мехури, изчезващи в отточния канал.
Когато се появи отново на входа, с пълна кофа вода в ръка, войниците я очакваха подредени в полукръг, като онези от задните редици бутаха предните за да виждат по-добре. Сред виковете и закачките им Магда си запробива път обратно към кулата. Един от есесовците се изправи на пътя й, но беше изблъскан от друг войник, който дръпна кофата от ръката й и я понесе с подигравателна галантност. Изблъсканият встрани есесовец се опита да ритне кофата, но успя само да я разклати, а част от водата се разля по ботушите на войника.
Докато черните униформи се заливаха от смях, лицето на измокрения войник ставаше все по-червено. Вьорман вече виждаше какво се задава, но от мястото където се намираше беше лишен от възможност да се намеси. Успя само да види как войникът замахва с празната кофа, която попадна право в лицето на есесовеца. Миг след това Вьорман се носеше надолу по стълбите. Докато пресичаше площадката на първия етаж девойката влетя през вратата на стаята и я затръшна след себе си. Навън схватката беше придобила масов характер. Наложи се да стреля два пъти преди да отклони вниманието им, а след това трябваше да заплаши, че ще застреля следващия, който посмее да замахне, за да спре боя.
Момичето трябваше да си върви.
Когато всичко утихна, Вьорман остави подофицера да наглежда войниците и се насочи право към първия етаж на кулата. Докато Кемпфер се занимаваше с есесовците си, Вьорман смяташе да отпрати момичето далеч от крепостта. Ако съумееше да я прехвърли през моста преди Кемпфер да е научил за намеренията му, имаше реална възможност да я настани безпрепятствено в страноприемницата, извън обсега на войнишките погледи.
Без да губи време за да почука той блъсна вратата и влезе в стаята.
— Фройлайн Куза!
— Да? — попита тя от задната стая.
— Искам да си съберете багажа и незабавно да тръгнете за страноприемницата. Имате две минути.
— Но аз не мога да оставя баща си!
— Две минути или ще тръгнете без нещата си!
Надяваше се, че лицето му изразява достатъчна непоколебимост. Не искаше да разделя бащата от дъщерята — професорът очевидно се нуждаеше от грижи, а момичето без съмнение бе доста привързано към него — но по-важна бе дисциплината на войниците. А Магда имаше деморализиращо влияние върху нея. Бащата ще трябва да остане в крепостта, а дъщерята ще бъде преместена в страноприемницата. Решението му бе окончателно.