— Нищо де. Аз не съм се засилил да ходя в космоса. Но как стана катастрофата. Трудно ми е да повярвам, че си я планирал. — Няколко ледени кубчета изтракаха. — Но кажи ми друго. През цялото време ли искаше да я доведеш в Африка, или в Съюза има и други доходни пазари?
— Ами, за тук… си мислех… — Трън се почеса по брадичката. — Каза, че си ги видял да излизат още преди няколко часа, нали така?
— Плюс-минус. — Краката на стола изскърцаха по пода. — А ти си знаел, че тя е щит, когато си я намерил, нали? Аз иначе не бих се захванал да търгувам с такива, колкото и ще да струват.
Трън разпери свободната си ръка на коляното и сякаш притисна в него внезапния си панически ужас. Значи те са знаели за падналия сателит, знаели са, че Крес е щит, и освен това, изглежда, си мислят, че има пазар за щитове. А Трън иска да я… моля? Да я продаде? Да я изтъргува като открадната стока? Дали пък на черния пазар нямаше някакво необичайно търсене на щитове, за което той не знаеше?
— Честно казано, и аз се страхувам ужасно от лунитяните — каза Трън, като се стараеше да прикрие невежеството си. — Но не и от Крес. Тя е безобидна.
— Безобидна и доста приятна за гледане. Макар че е много ниска. — Чуха се стъпки — Джамал отиде до другия край на стаята, наля нещо. — Още едно?
Трън отпусна скованата си от напрежение ръка.
— Не, благодаря.
Стъкло върху нещо дървено.
— Е, какво? Решил ли си вече къде ще я отведеш? Или още се оглеждаш за по-добра цена? Аз си помислих, че сигурно ще я откараш при онзи стар доктор във Фарафра, но трябва да ти кажа, че Джина също се интересува от момичето. Може да ти спести доста неприятности.
Трън заглуши безпокойството си и се помъчи да си представи, че не обсъждаха Крес. С Джамал бяха бизнеспартньори и си говореха за стоки. Трябваше само да разбере какво знаеше Джамал, което самият той явно не знаеше. Той подпъхна пръст под превръзката на очите си и я дръпна напред да я разхлаби, че да не затиска очите му. Беше станала прекалено стегната, а болката в едната му страна пулсираше още по-силно и отпреди.
— Интересно предложение — бавно каза той. — Но защо ми е да търгувам с посредник, когато мога направо да отида при крайния купувач?
— По-удобно е. Ще ти я махнем от главата, а ти можеш да тръгнеш отново на лов. Да не говорим, че познаваме пазара по-добре от всеки друг. Ще се погрижим да я оставим на добро място, ако те интересуват такива неща. — Той помълча. — Я кажи, колко се надяваш да получиш за нея?
Стоки. Сделки. Той се помъчи да си придаде равнодушен вид, но по кожата му полазиха тръпки и той не можеше да отпъди спомена за ръката на Крес в своята.
— Да чуем твоето предложение — каза той.
Мъжът дълго се колеба.
— Не мога да говоря от името на Джина.
— Тогава защо да водим този разговор? Май само ми губиш времето. — Трън се пресегна да вземе пръчката си.
— Тя ми даде един номер — каза Джамал. Трън се спря и след дълго мълчание мъжът додаде: — Но аз нямам право да приключвам сделки.
— Нека поне да се уверим, че играем една и съща игра.
Ново шумно сърбане, а след него — дълга въздишка.
— Бихме могли да ти предложим шест хиляди за нея.
Този път Трън не можа да скрие изумлението си. Почувства се така, сякаш Джамал го бе ритнал в гърдите.
— Шест хиляди униви?
Остър смях отекна в стаята.
— Твърде ниско ли ти е? Трябва да обсъдиш цената с Джина. Но ако не възразяваш, че ще попитам — ти колко се надяваше да получиш за нея?
Трън затвори рязко уста. Ако началното им предложение беше шест хиляди униви, колко ли си мислеха, че струва в действителност? Той се почувства като глупак. Какво беше това — трафик на лунитяни? Някакъв непонятен за него фетишизъм?
Крес беше едно момиче. Живо момиче, умно, мило, стеснително, необикновено и струваше много повече, отколкото те биха могли да проумеят.
— Не се стеснявайте, господин Смит. Все сте имали някаква цифра предвид.
Мислите му взеха да се проясняват и изведнъж му хрумна, че в много отношения той приличаше на тези хора. Търговец, тръгнал да направи бърза печалба, който беше имал късмета да попадне на наивен, прекалено доверчив лунен щит. С тази разлика, че той имаше вредния навик просто да си взима нещата, които поискаше.
Трън заби нокти в бедрото си. Щом Крес струваше толкова много, защо просто не я бяха отвлекли? Паниката го връхлетя като светкавица, която мина през всяка част на тялото му. Това тук не бяха преговори — това беше отвличане на вниманието. Беше се оказал прав. Джамал му губеше времето. Умишлено.