— Досието на пациент ли?
— Преди няколко седмици — обясни Каи, — дойдох да проверя как върви проучването на доктор Ърланд и сварих тук Лин Синдер. Лунният киборг от…
— Знам коя е Лин Синдер — каза жената, а резкият й тон изчезна така бързо, както се бе появил.
— Да, естествено, че знаете. — Каи се покашля. — По онова време докторът ми каза, че тя била тук, за да поправи някакъв мед-дроид, но аз мислих по въпроса и реших, че тя в действителност е била…
— Изтеглена от лотарията?
— Да.
— Всъщност момичето беше доброволец. — Фатин сви рамене. — Елате, сигурно има някоя свободна лаборатория, в която да влезете. Ще се радвам да ви покажа досието на Лин Синдер.
Двамата с Торин последваха жената, а Каи се зачуди дали щеше да бъде толкова любезна, ако ставаше дума за друг пациент. Откакто беше арестувана, Лин Синдер се бе превърнала в обществен проблем и по тази причина личното й досие вече не беше толкова лично.
— Тя е била доброволец, така ли?
— Да. Аз бях тук в деня, когато я доведоха. Наложило се да блокират системата й, за да я вкарат тук. Мисля си, че доста се е дърпала и борила, когато са отишли да я вземат.
— Как така доброволец ще се дърпа? — намръщи се Каи.
— Използвам доброволец в официалния смисъл. Струва ми се, че законният й настойник е препоръчал момичето за пробите. — Фатин прокара китката си над скенера и ги въведе в стая 6D. Вътре миришеше на белина и на кислородна вода, а повърхностите лъщяха от съвършената чистота. По дължината на отсрещната стена вървеше шкаф, а над него имаше прозорец, който гледаше към една от стаите за болни. Лицето на Каи се сгърчи. Той си припомни последните дни на баща си, прекарани в стая като тази, само дето в неговата имаше одеяла и възглавници, любимата му музика, тих фонтан. Пациентите, които постъпваха в тези болнични стаи, нямаше да получат същия разкош.
Фатин отиде до другата стена.
— Екран, включи се — каза тя и чукна нещо по портскрийна. — Знам със сигурност, че досието на Лин Синдер беше част от разследването, което започна след бягството й от затвора, Ваше Величество. Мислите ли, че следователите са пропуснали нещо?
Каи прокара пръсти през косата си.
— Не. Просто търся отговор на някои свои въпроси.
Екранът за вход в системата на лабораторията избледня и на негово място се показаха сведенията за един от пациентите. Нейните сведения.
Лин Синдер. Лицензиран механик
Идентификационен № 0097917305
Родена на 29 ноември 109 т.е.
Жител на Ню Бейджин. Източна република.
Настойник Лин Адри.
Киборг пропорции: 36,28%
— А вие нещо конкретно ли търсите? — попита Фатин и плъзна пръст по екрана, така че се заредиха данни за кръвна група (А), алергии (няма) и лечение (неизвестно).
Дойде и тестът за чумата. Каи пристъпи напред.
— Какво е това?
— Записките на доктора относно инжектирането на момичето с разтвор от микроби на летумозиса. Колко й е сложил и колко време е било нужно на тялото й да се отърве от болестта.
В края на проучването стояха простички думи.
Заключение: потвърден имунитет срещу летумозис.
— Имунитет — прочете гласно Торин, като се приближи до императора. — Знаем ли нещо по въпроса?
— Може би следователите са помислили, че информацията няма нищо общо с разследването им. Но тук в лабораториите това е всеизвестен факт. Мнозина от нас си имат теория, че имунитетът й се дължи на това, че е лунитянка. Съществува една стара теория, според която летумозисът е бил донесен на Земята от преселващи се лунитяни, които са преносители на болестта, но не заболяват от нея.
Каи опипа яката на ризата си. Колко ли лунитяни са били необходими, за да се предизвика така широко разпространена епидемия? Ако теорията беше вярна, тогава на Земята имаше много повече бежанци, отколкото той си е мислел. Каи изстена — при мисълта, че трябва да се разправя с още лунитяни, му идваше да си заблъска главата в стената.
— Какво означава това? — попита Торин и посочи една кутийка в дъното на профила.
Допълнителни бележки
Най-сетне. Открих я.
Каи изтръпна от думите, без сам да знае защо.
— Никой не знае — Фатин поклати глава. — Бележките са на доктор Ърланд, но той не е оставил пояснения какво може да означават. Вероятно се отнасят до имунитета на Лин Синдер. С постъпването й най-сетне е открил, каквото е търсил. — Тонът на жената стана печален. — Никак не беше хубаво от тяхна страна да се изпарят и двамата яко дим.