Портът на Фатин иззвъня и тя хвърли поглед надолу.
— Простете, Ваше Величество, но днешният киборг, изтеглен в лотарията, е пристигнал.
Каи откъсна очи от тези натрапчиви думи.
— Лотарията още ли действа?
— Разбира се — отвърна Фатин, а Каи се усмихна и разбра колко глупав въпрос беше задал. Уж е император, а изобщо не знае какво става в собствената му страна. В собствената му лаборатория.
— Помислих си, че сега, като го няма доктор Ърланд, всичко може би е приключило — обясни той.
— Доктор Ърланд може и да е предател, Ваше Величество, но тук има още много хора, които вярват в онова, което правят. Няма да се откажем, докато не открием лекарство.
— Вършите чудесна работа тук — каза Торин. — Короната оценява напредъка, който лабораторията вече е постигнала.
Фатин пъхна порта обратно в джоба си.
— Всички сме изгубили някой близък заради болестта.
Езикът на Каи натежа.
— Фатин-джи, кажете ми, доктор Ърланд споменавал ли е някога пред вас, че кралица Левана е разработила лекарство?
Жената примигна объркано.
— Кралица Левана ли?
Каи хвърли поглед към диаграмата на Синдер, която беше доказателство за имунитета й, а също и за лунната й природа.
— Част от брачния ни договор включва производството и раздаването на това лекарство.
— Негово Величество настоява тази информация да остане в тайна, докато короната излезе с официално изявление — с рязък глас обясни Торин.
— Разбирам — каза жената, като продължаваше да наблюдава Каи. — Това би променило всичко.
— Именно.
Портът отново звънна. Фатин се отърси от почудата си и се поклони на Каи.
— Простете, Ваше Величество, ще ви помоля да ме извините.
— Разбира се. — Торин посочи към коридора. — Благодарим ви за помощта.
— За мен беше удоволствие. Останете, колкото желаете.
Фатин се поклони и излезе от стаята, а плитката й се разлюля. Щом вратата се затвори зад нея, Торин изгледа навъсено императора.
— Защо ви трябваше да й давате тази информация? Необмислено е да разпространявате подобни слухове, преди да имаме потвърждение, че лекарството действа, не вреди и може да бъде произведено.
— Знам — примири се Каи. — Просто ми се стори редно да й кажа. Спомена лотарията и аз осъзнах колко много хора продължават да умират, но не защото са били погубени от болестта, а защото ние ги убиваме, докато се мъчим да открием лекарство. А през цялото време лекарство има, само че ние нямаме достъп… — Очите му се разшириха. — Звезди. Лекарството на кралицата!
— Моля? Не ви разбирам.
— Синдер беше тук в деня, когато дадох лекарството на доктор Ърланд. Той трябва да го е дал на нея, а тя е отишла право в изолатора — нали е знаела, че има имунитет. Занесла го е на сестра си — опитала се е да спаси момичето. Но сигурно е закъсняла и затова е дала лекарството на онова малко момче, Чанг Сунто. — Каи поклати глава, изненадан колко много му олекна, когато проумя всичко. Улови се, че се усмихва. — Настойникът й бърка. Синдер не е взела чипа на сестра си, защото е ревнувала или е искала да открадне самоличността й, нито нещо друго от този род. Взела го е, защото е обичала Пеони.
— И според вас да изрежеш чипа на любим човек е нормална постъпка, така ли?
— Сигурно по някакъв начин се е досетила, че андроидите събират чиповете и ги дават на лунитяните. Възможно е да е била в шок. Но не вярвам, че е действала, подтиквана от зла умисъл.
Каи се тръшна на стената, усещайки, че току-що бе открил важен ключ към загадката, която представляваше Лин Синдер.
— Трябва да кажем на Фатин-джи и останалите, че няма нищо свръхестествено в оздравяването на Чанг Сунто. И то потвърждава, че лекарството на кралицата действа, а те може би ще могат да използват тази информация в изследванията си. Сигурно ще им е от полза…
Каи удари с лакът нетскрийна и до него затрептя някакъв образ. Той отскочи настрани, тъй като холографът, проектиран от екрана, се завъртя на една ръка разстояние от него.
Образът беше на момиче в естествен ръст, а отделните му слоеве блещукаха и се смесваха един с друг. Кожата и съединителната тъкан се сливаха със стоманените крак и ръка. В нервната система се вплитаха жици. Силиконовите клапи на сърцето изпомпваха синя кръв. Холографът прецизно указваше онова, което не беше естествено у момичето — всички изкуствени органи светеха слабо в синьо, тъй че даже и неопитното око можеше да разбере.