Беше научил, че настойникът на Синдер е продала тялото й заради изследванията, че тя е обичала сестра си и че лотарията все още действаше. И всеки ден докарваше киборги в лабораториите. Жертваше живота им, за да открият лекарство, което кралица Левана вече притежаваше.
— А защо киборги? — пророни тихо той. — Защо използваме киборги в лотарията?
— При цялото ми уважение, Ваше Величество — въздъхна Торин, — наистина ли смятате, че това е най-важният въпрос, който трябва да ви занимава в момента? Предвид сватбата, договора, войната…
— Да, смятам. Въпросът е логичен. Как така обществото ни е решило, че техният живот струва по-малко от нашия? Аз нося отговорност за всичко, което става в страната, за всичко. И когато нещо подобно засяга гражданите…
Мисълта го удари като куршум.
Киборгите не бяха граждани. Тоест бяха… Всичко беше много объркано. Бяха станали граждани, след като преди десетилетия дядото на Каи бе въвел Закона за защита на киборгите. Законът беше приет след редица опустошителни престъпления, извършени от киборги, които предизвикаха широка омраза сред хората и породиха катастрофални бунтове във всички големи градове на Републиката. Протестите може и да бяха започнали с жестоките действия на киборгите, но те бяха резултат от пренебрежението към тях, което от поколения насам растеше. Години наред хората се оплакваха от нарастващия брой на киборгите, а повечето от тях получаваха операциите си от парите на данъкоплатците.
Киборгите бяха прекалено умни, оплакваха се хората. Те измъкваха изпод носа заплатата на обикновения човечец.
Киборгите притежаваха различни умения. Те взимаха работните места на трудолюбивите, обикновени хорица.
Киборгите бяха прекалено силни. Трябваше да им се забрани да участват в спортни състезания наравно с обикновените хора, защото имаха предимства, а това не беше справедливо.
И тогава една малка група от киборги тръгна да върши насилия, да руши, да краде, за да покаже колко опасни могат да станат.
Ако докторите и учените ще продължават да извършват такива операции, казваха хората, тогава трябваше да се наложат някакви ограничения върху техния вид. Те трябваше да бъдат контролирани.
Каи беше учил за всичко това, когато беше на четиринадесет. Той бе приел, че законите са прави. Винаги е бил убеден, както и дядо му преди него е бил убеден, че правото очевидно е на страната на хората. Трябваше да има специални закони и наредби за киборгите, които да гарантират сигурността на хората.
Но така ли беше наистина?
До този миг той не се бе замислял по въпроса.
Каи осъзна, че се бе взирал в празната маса с притиснати в челото юмруци. Сега се обърна и поизправи малко раменете си. Торин го наблюдаваше с неизменния си мъдър поглед, който така често го докарваше до лудост, и чакаше търпеливо Каи да подреди мислите си.
— Възможно ли е законите да са погрешни? — попита той странно разтревожен, като че ли сипеше хули срещу вековните традиции на семейството и страната си. — За киборгите?
Без да загатва какви мисли се въртяха в главата му по въпроса на Каи, Торин дълго се взира в него, докато накрая въздъхна.
— Законът за киборгите е бил написан с най-добри намерения. Хората са почувствали необходимост да контролират растящия брой киборги. Насилието никога повече не е стигало такива нива както по онова време.
Каи отпусна рамене. Може би Торин имаше право. Както и дядо му. И все пак…
— И все пак — продължи Торин, — белег на големия държавник е да поставя под съмнение решенията от миналото. Но нека първо да решим настоящите си проблеми и тогава да се заемем с този.
Настоящите ни проблеми.
— И аз мисля като вас, Торин. Но в това крило на лабораториите, в този момент има един киборг, изтеглен от лотарията. Сигурен съм, че за него… или за нея проблемът е настоящ.
— Но, Ваше Величество, вие не можете да решите всички проблеми за една седмица. Трябва да си дадете време…
— Тогава значи вие приемате, че лотарията е проблем?
— Хиляди хора умират от болестта. — Торин се бе намръщил. — Вие бихте ли спрели лотарията и възможностите за проучвания, които тя ни дава, разчитайки на това, че лунитяните ще решат проблема вместо нас?
— Разбира се, че не бих. Но да се използват киборги, само киборги… не ми се струва редно. Не мислите ли?
— Заради Лин Синдер ли?