— Не! Заради всички! Каквото и да им е причинила науката, те някога също са били хора. И не вярвам, не мога да повярвам, че всички са чудовища. Чия е изобщо идеята за тази лотария? Откъде е дошла?
Торин хвърли поглед към нетскрийна и на лицето му се изписа странно смущение.
— Доколкото си спомням, идеята беше на доктор Ърланд. Проведохме доста срещи заради нея. Баща ви отначало не беше много уверен, но Ърланд го убеди, че това е за доброто на Републиката. Киборгите са лесни за регистриране, лесни са да ги следи човек, а и със законовите ограничения за тях…
— Лесно е да се възползваме от тях.
— Не, Ваше Величество. Лесно е да убедим и тях, и хората, че те са най-добрите кандидати за изследванията.
— Защото не са човешки същества?
Каи видя, че гневът на Торин растеше.
— Защото телата им вече са получили помощ от науката. И е дошъл техният ред да си платят дълга — за доброто на всички ни.
— Би трябвало да им се даде избор.
— Те са имали избор, когато са приели да им бъдат направени хирургически промени. Всички много добре знаят какви са законите за правата на киборгите.
Каи насочи пръст към черния нетскрийн.
— Синдер е станала киборг, когато е била на единадесет след необичайна катастрофа с кораб. Мислите ли, че едно единайсетгодишно момиче има някакъв избор за нещо?
— Родителите й… — Торин замълча. Според досието родителите на Синдер бяха загинали в същата катастрофа. Те не знаеха кой беше одобрил операцията за превръщането й в киборг.
Торин стисна устата си в права линия, изразяваща недоволство.
— Тя е необикновен случай.
— Дори и така да е, пак не е правилно. — Каи отиде до прозореца към болничната стая и потърка една бучка на врата си. — Ще сложа край на това. Днес.
— Сигурен ли сте, че това е посланието, което искате да отправите към народа си? Искате да му съобщите, че се отказваме да намерим лекарство, така ли?
— Не се отказваме. Аз не се отказвам. Но не можем да караме хората да участват против волята си в изследванията. Ще вдигнем отпусканите пари за доброволците. Ще увеличим програмите, които да запознаят и подтикнат хората да станат доброволци, но по свой избор. Но за момента това е краят на лотарията!
Глава тридесет и пета
Синдер се препъна, докато се качваше нагоре по рампата на кораба, после освободи ризата си при ханша, за да може въздухът да разхлади малко кожата й. Сравнена със задушливата влажност на Ню Бейджин, пустинната жега беше суха, но неумолима. И освен това имаше пясък, този дразнещ, омразен пясък. Часове наред Синдер го бе чистила от кибернетичните си стави, откривайки повече кътчета и процепи, отколкото бе подозирала, че има.
— Ико, затвори рампата — каза тя и потъна върху една щайга. Беше капнала. По цял ден се тревожеше за Вълка и се мъчеше да бъде мила с хората от града, които й бяха донесли толкова много подаръци — фурми, сладки рулца и къри с подправки, — че тя не знаеше дали се опитваха да й благодарят, или да я угоят за някое пиршество.
Не стигаше това, ами и с доктор Ърланд все спореха. Той искаше от нея да измисли как да се добере до Луна, без да я заловят. Макар тя да се бе примирила, че това все някога щеше да се случи, още не се бе отказала преди това да спре кралската сватба. Защото, какво значение щеше да има, ако свали от трона Левана на Луна, след като тя е коронована за императрица на Републиката? Трябваше да измисли начин да направи и двете.
Но кралската сватба беше само след седмица, а с всеки изминал час часовникът на Ико като че тиктакаше по-бързо.
— Как е Вълка? — обади се Ико. Горкичката Ико — беше закотвена сам-самичка в системата на кораба понякога с часове, докато Синдер ходеше до хотела.
— Тази сутрин докторът започна да намалява успокоителните — отвърна Синдер. — Бои се, че ако Вълка се събуди и при него няма никой, той ще получи нервен срив и ще се нарани отново, но аз му казах, че не може вечно да го държи в безсъзнание.
Корабът изпусна въздишка — от животоподдържащата му система наоколо й изсъска кислород.
Синдер се наведе, свали си ботушите и изсипа пясъка върху металния под.
— Има ли нещо ново по новините?
— Да, всъщност два интересни развоя.
Нетскрийнът на стената светна. От едната страна стоеше статичен формуляр за поръчки, а най-отгоре беше надписът ПОВЕРИТЕЛНО. Въпреки искрицата любопитство, която той предизвика, вниманието на Синдер незабавно бе привлечено към другия екран и снимката на Каи.