Синдер го удари с юмрук. Хиацинт залитна и се подпря на стената. Засмя се и вдигна ръка към лицето си.
— Да не би да те жегнах по някой оголен нерв? Или по някоя жица? Нали си имаш достатъчно и от двете?
— Каи не е играчка и не е собственост на Левана. Посмей да обидиш още веднъж него или мен и тогава ще те ударя с металния си юмрук.
— Дай му да се разбере, Синдер! — викна радостно Ико.
Хиацинт свали ръката си и на лицето му се показа червенина.
— Какво толкова се интересуваш от сватбата? Тя не е твой проблем.
— Разбира се, че е мой проблем! Ако не си го забелязал, кралицата ви е тиранин! Републиката може и да не ме иска повече, но това не означава, че ще оставя Левана да дойде тук долу, да впие ноктите си в страната ми и да разруши всичко в нея, както е разрушила вашата страна.
— Нашата — напомни й Хиацинт.
— Нашата.
— Значи това било. — Хиацинт тръсна глава, отмятайки един кичур коса от лицето си. — Свръхпламенен патриотизъм към страната, която се мъчи да те залови в този час, докато разговаряме? Някои от жиците ти ще да са прегрели. В случай че не си го проумяла, само кракът ти да стъпи на територията на Републиката, тозчас ще си мъртва.
— Благодаря ти за звездното доверие, което ми гласуваш.
— А ти не изглеждаш като някое от онези момичета, готово да се жертва заради преувеличените си заблуди относно истинската любов. Тогава какво криеш от мен?
Синдер се извърна.
— О, хайде. Моля те, не ми казвайте, че се вманиачаваш по сватбата само защото си мислиш, че си влюбена в него?
— Влюбена съм — обади се Ико. — До полуда.
Синдер заразтрива слепоочията си. Помълчаха неловко, докато Ико каза:
— Нали все още говорим за Каи?
— Ама вие откъде я изкопахте тази? — викна Хиацинт и посочи към говорителите на тавана.
— Не правя това само заради Каи. — Синдер отпусна ръката до тялото си. — Правя го, защото аз съм единствената, която може да го направи. Ще сваля Левана от трона. И ще се погрижа да не нарани никого.
Хиацинт я зяпна така, като че на главата й тъкмо бе изникнала ръка на андроид.
— Ти да не си мислиш, че си в състояние да свалиш Левана от трона?
Синдер изпищя и замахна с ръка във въздуха.
— Нали това е цялата идея! А ти не мислиш ли така? Не е ли това причината, поради която ни помагаш?
— Звезди, не! Да не съм луд! Тук съм, защото видях възможност да се измъкна от онази чародейка, без да ме убият и… — Той млъкна.
— Кажи де! Какво?
Устата му се раздвижи.
— Какво „и“?
— И защото Нейно Величество щеше да поиска това от мен, макар че сега ще загине заради желанието си.
— Какво? — бръчки прорязаха челото на Синдер.
— А аз съм закотвен тук с вас и този глупав твой план, който ще ни върне обратно в изходна позиция, право в ръцете на кралица Левана.
— Как… но… Нейно Величество ли? Ти за кого говориш?
— За принцеса Зима. Ти за кого мислиш?
— Принцеса… — Синдер се дръпна крачка назад от него. — Говориш за доведената дъщеря на кралицата, така ли?
— Оооо — изви Ико.
— Да! Ако не си забелязала, друга принцеса нямам. А ти за кого си помисли, че говоря?
Синдер преглътна. Погледът й се стрелна към нетскрийна, където първоначалният им план отдавна беше затрупан под новините и онзи отвратителен часовник. Те така и не бяха казали на Хиацинт за намеренията си да прекъснат сватбата и да обявят истинската й самоличност пред света.
— Хъм. За никого — тя се запъна и се почеса по китката. — Значи… когато ми каза, че си предан на „твоята принцеса“… ти си говорел за нея. Така ли?
Хиацинт впи поглед в нея, като че се опитваше да проумее защо ли си губи времето с такъв идиот.
Синдер се покашля.
— Да, ясно.
— Трябваше да оставя Сибил да те залови — измърмори той и поклати глава. — А аз си помислих, че принцесата сигурно ще се гордее с мен, когато научи, че съм се обърнал срещу Сибил. И ще одобри решението ми. Но кого ли заблуждавам? Та тя никога не ще узнае.
— А ти… ти обичаш ли я?
Той я изгледа свирепо, сякаш тя го отвращаваше.
— Не се опитвай да ме вкараш в сладникавите си психодрами. Аз съм дал клетва да я защитавам. Но как да си върша задълженията от тук долу?