Наложи се Джина да почука два пъти, преди да чуят стъпки и скърцане на вратата. Нилс държеше Крес скрита на сигурно зад Джина и тя не виждаше друго освен маншетите на кафяви мъжки панталони и износени бели обувки с оръфани връзки.
— Джина — каза мъжът и по гласа му личеше, че току-що са го събудили от дрямката му. — Чух слух от Куфра, че сте тръгнали насам.
— Водя ти нов пациент. Намерихме я да се скита из пустинята.
Колебание. Мъжът каза уверено:
— Щит.
Тази негова увереност накара Крес да се сгърчи. Щом не се наложи да пита, това означаваше, че той е могъл да я усети. Или по-скоро, че не е могъл да я усети. Тя си спомни, че Сибил все се оплакваше, че не може да почувства мислите на Крес и колко трудно било да се възпита и командва човек като нея. Като че вината за това беше на Крес.
Мъжът беше лунитянин.
Тя се дръпна назад, поиска да се свие, докато стане голяма колкото песъчинка, докато вятърът я отвее в пустинята и тя изчезне. Но Крес не можеше да изчезне, защото Джина отстъпи встрани и момичето се озова лице в лице с мъж в напреднала възраст. Тя се сепна. Те стояха лице в лице — мъжът бе съвсем малко по-висок от нея.
Зад очилата с тънки рамки сините очи на мъжа се разшириха. Те изглеждаха забележително живи въпреки бръчките, които се гънеха и виеха край тях. Мъжът олисяваше, но над ушите му стърчаха непокорни снопчета сива коса. На Крес й се стори, че има deja vu, сякаш и преди бе виждала мъжа, но това беше невъзможно.
Той свали очилата си и потърка очи. После пак ги сложи, сви устни и взе да оглежда Крес, като че да беше буболечка за дисекция. Тя се опря до стената, но Нилс я стисна за лакътя и я дръпна рязко напред.
— Определено е щит — измърмори си старецът, — а и призрак на всичкото отгоре.
Сърцето на Крес заби с тежък, неравен ритъм в гърдите й.
— Искам дванадесет хиляди униви за нея.
Мъжът примигна срещу Джина, сякаш бе забравил, че и тя е там. Поизправи се малко и се засуети с очилата си — свали ги отново и този път се захвана да ги чисти.
Крес заби нокти в дланта си, за да се разсее от паниката. Погледна покрай мъжа. Единственият прозорец беше покрит с щори, а в лъча светлина, който ги прорязваше като нож, се въртяха прашинки. Виждаше се някаква затворена врата, вероятно на килера, бюро, легло и купчина смачкани одеяла в единия ъгъл. По одеялата имаше съсирена кръв.
Хлад пробяга по кожата й.
Тогава забеляза нетскрийна.
Нетскрийн. Можеше да прати съобщение за помощ. Можеше да се свърже с хотела в Куфра. Да каже на Трън…
— Ще ти дам осем хиляди. — Докато почистваше очилата си, тонът на мъжа бе станал твърд, изцяло делови.
Джина изсумтя.
— Няма да се поколебая да отведа момичето в полицията, за да го депортират обратно. Ще ми дадат награда.
— Някакви си петстотин униви? Нима ще жертваш толкова много от гордостта си, Джина?
— Бих се гордяла, знаейки, че на планетата ми се разхожда един лунитянин по-малко — отвърна жената презрително и за първи път на Крес й хрумна, че Джина я мразеше истински — не поради друга причина, а заради потеклото й. — Ще ви я дам за десет хиляди, докторе. Знам със сигурност, че напоследък плащате по толкова за щит.
Доктор ли? Крес преглътна. Мъжът по нищо не приличаше на елегантните, изискани мъже и жени от драмите по мрежата, с техните искрящи от белота престилки и съвременни апаратури. По някаква причина титлата я накара да застане нащрек, докато в ума й бързо се нижеха картини със скалпели и спринцовки.
— Ах, девет хиляди и петстотин — мъжът въздъхна.
Джина килна назад глава и погледна изотдолу.
— Става.
Докторът взе ръката й, но сякаш се бе вглъбил в себе си. Не можеше да погледне Крес открито, като че се срамуваше от сделката, на която беше станала свидетел. Неподчинение се надигна у Крес. Мъжът трябваше да се засрами. Всички трябваше да се засрамят. Тя нямаше да позволи да я превърнат в обикновена стока за продан. Господарката Сибил се бе възползвала от нея прекалено дълго време. И тя нямаше да допусне това да се случи отново.
Но преди мислите й да преминат в нещо повече от буен гняв, Крес беше набутана в стаята. Джина затвори вратата и те се озоваха в горещо, прашно помещение, което миришеше на изветрели химикали.