— Да сключваме сделката по-бързо — поде Джина, като скръсти ръце, — че си имам и друга работа в Куфра.
Докторът изсумтя и отвори килера. Вътре нямаше дрехи. Това беше малка лаборатория с чудати машини, скенери, метални чекмеджета, които дрънчаха при отварянето им. Мъжът извади една игла и спринцовка и чевръсто махна опаковките им.
Крес отстъпи назад, като дърпаше въжетата на ръцете си, но Нилс я спря.
— Да, да, нека да й взема пробата, а после ще сключим и сделката.
— Защо? — Джина застана помежду им. — Защото искате да докажете, че нещо не е наред с нея и така да развалите сделката ли?
— Нямам намерение да провалям нищо, Джина — докторът се покашля. — Просто си помислих, че момичето ще ми съдейства повече във ваше присъствие и така ще мога да взема пробата без никаква опасност.
Погледът на Крес се стрелна из стаята. Оръжие. Бягство. Намек за милост в очите на похитителите й.
Нищо. Нямаше нищо.
— Добре — съгласи се Джина. — Нилс, дръж я, за да може докторът да си свърши работата.
— Не! — Викът се изтръгна от Крес и тя се запрепъва назад. Удари рамото си в Нилс, взе да пада назад, но той я улови за лакътя и я дръпна до себе си. Краката й се подкосиха, натежаха. — Недейте, моля ви. Оставете ме на мира! — тя се замоли на доктора, но на прорязаното му от бръчки лице видя такава смесица от емоции, че се умълча. Веждите му бяха сключени, устата му бе здраво стисната. Непрестанно мигаше зад очилата си, като че се мъчеше да премахне някоя мигла, додето погледът му се измести от нея напълно. У него имаше милост. Крес разбра това — разбра, че мъжът изпитваше състрадание, което се опитваше да скрие.
— Моля ви — изплака тя. — Моля ви, пуснете ме! Аз съм нищо и никакъв щит, закотвена тук на Земята. На никого нищо не съм сторила, аз съм никой, никой съм. Моля ви, пуснете ме.
Той не срещна повече очите й, даже и като пристъпи напред. Крес се изопна, опита да се дръпне назад, но Нилс я държеше здраво. Докторът я докосна леко със сухите си пръсти, но после я стисна силно с една ръка за китката.
— Опитай да се отпуснеш — измърмори той.
Крес трепна, когато иглата се заби в плътта й на същото място, където Сибил беше взимала пробата стотици пъти. Момичето захапа бузата си от вътрешната страна и даже не изхленчи.
— Това беше всичко. Не беше толкова страшно, нали? — Гласът му беше странно мек, като че се мъчеше да я успокои.
Крес се почувства като птиче, чиито криле са подрязали, захвърлено в клетка — поредната мръсна, гниеща клетка. Цял живот бе прекарала в клетка. Но никога не беше очаквала да намери толкова ужасна като тази на Земята.
Земята, напомни тя на себе си, докато докторът с тежки крачки се върна назад по стенещия паркет. Намираше се на Земята. Не беше уловена в капана на сателита, в космоса. Оттук имаше изход. Свободата беше точно зад прозореца, надолу по стълбите. Повече никога нямаше да бъде затворник.
Докторът намести спринцовката, пълна с нейната кръв, в една машина и чукна нещо по портскрийна си.
— Ето, сега ще прехвърля парите и вие можете да си вървите.
— Нали използвате секретна връзка? — попита Джина и направи крачка напред, докато докторът набираше някаква парола с думи. Крес присви очи, наблюдавайки къде се опираха пръстите му — в случай че й потрябваше по-късно. Можеше да й спести време, вместо тепърва да я разбива.
— Повярвай ми, Джина, аз имам повече основания от теб да крия сделките си от любопитни очи. — Той внимателно огледа екрана, а после каза важно. — Благодаря ви, че ми я доведохте.
Джина изгледа навъсено оплешивяващата му глава.
— Надявам се да ги убиеш тези лунитяни, щом приключиш с тях! Не ни ли стигат проблемите с чумата? Не са ни притрябвали и те!
Сините му очи светнаха и Крес улови в тях презрение към Джина, но мъжът го прикри зад благия си поглед.
— Плащането е извършено. Развържете, моля ви, момичето, преди да си тръгнете.
Крес мируваше, докато отвързваха ръцете й. Но щом свалиха въжетата, тя дръпна ръцете си и изприпка до стената.
— Приятно ми беше да сключим нова сделка с вас — каза Джина. Докторът само изсумтя. С ъгълчето на окото си той наблюдаваше Крес, като се мъчеше да я изучава, без това да се набива на очи.
Тогава вратата се затвори и Джина и Нилс си отидоха. Крес се заслуша в стъпките им надолу по коридора — единственият шум в сградата.