Крес прекъсна връзката. Нервите й се гърчеха под кожата, а дробовете й се струваха прекалено малки, за да поемат всичкия въздух, от който се нуждаеха.
Трън беше напуснал хотела. Наложило се бе да бяга и сега Крес не знаеше как да го намери. Издирваха го, щяха да го заловят и тя никога вече нямаше да го види.
Екранът отново иззвъня. Новините за Лин Синдер се бяха удвоили.
Лин Синдер. Ню Бейджин. Париж. Рийо, Франция.
Поредицата започна да се намества.
Слисана, Крес отвори новините. Това бяха същите истории, в които седмици наред се бе ровила на сателита. Критики, предположения, конспиративни теории и много малко факти. Още никой не беше забелязал киборга. Все така нямаше арести и дори капитан Трън не се споменаваше никъде въпреки твърденията на администраторката от хотела.
И тогава вниманието на Крес беше привлечено от едно заглавие. Коленете й се огънаха. Тя разпери пръсти на писалището, за да не падне.
Лунният съучастник Дмитри Ърланд все още се изплъзва на властите.
Дмитри Ърланд.
Лунният доктор от екипа учени, които работеха по летумозиса. Докторът, който беше помогнал на Синдер да избяга от затвора. Докторът, който беше вторият най-издирван престъпник на Земята, даже преди Трън.
Крес знаеше, че това е той още преди да е извадила снимката. Ето защо старецът й се бе сторил тъй познат. Беше го виждала и преди.
Но… той нали беше на тяхна страна?
Крес се бе потопила така дълбоко в своите въпроси, че не чу лекото проскърцване на леглото. И тогава една ръка я сграбчи.
Глава тридесет и девета
Крес изцвърча и се обърна. Отсреща я гледаше лице, което беше хем красиво, хем страховито, а очите му блестяха на светлината от нетскрийна.
— Коя си ти?
Инстинктът я караше да се разпищи, но тя го заглуши, задуши шума, докато той се превърна в хленч.
— С-съжалявам, че нахълтах без позволение. Трябваше ми нетскрийн. П-приятелят ми е в опасност и трябваше да му изпратя съобщение и… съжалявам, кълна ви се, нищо не съм откраднала. М-моля ви, недейте вика доктора. Моля ви.
Той, както й се стори, спря да я слуша, а суровият му поглед обгърна стаята. Мъжът пусна ръката й, но остана напрегнат, в отбранителна поза. Риза не носеше, но тялото му беше увито в толкова бинт, че все едно носеше.
— Къде се намираме? Какво стана? — думите му бяха неясни, изречени с трудност. Мъжът изкриви лице, стисна очи, а когато ги отвори отново, като че не можа да съсредоточи погледа си.
Тогава Крес зърна нещо, което беше далеч по-ужасяващо от избледнелите му белези и страшните мускули.
На ръката си мъжът имаше татуировка. Беше тъмно да я прочете, но Крес мигом я позна. Беше виждала много като нея в записи, фотографии, документални филми, направени на бърза ръка. Мъжът беше от Специалната оперативна група. Един от мутантите на кралицата.
Картини на мъже, които забиваха хищнически нокти в гърдите на жертвите си, сключваха челюстите си в оголените им вратове, виеха срещу луната, се занизаха в главата й.
Този път тя не можа да усмири инстинкта си. Крес изпищя.
Мъжът я сграбчи и с огромните си ръце насила затвори устата й. Крес зарида, затрепери. Щеше да умре. Тялото й можеше да му окаже съпротива колкото една вейка.
Мъжът изръмжа и Крес видя острите връхчета на зъбите му.
— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност — каза той, а дъхът му изгори лицето й. — Виж в какво ме превърна! Но аз ще те убия, преди да съм станал част от нов експеримент. Разбра ли ме?
Сълзите започнаха да си пробиват път през миглите й. Челюстта я болеше там, където я беше стиснал, но тя се страхуваше повече от онова, което я чакаше, щом я пусне. Дали мъжът си мислеше, че Крес работи за доктора? Възможно ли беше и той да е една от жертвите, продадени на стареца? Той също беше лунитянин, тъй че помежду им имаше много общо. Ако успееше да го убеди, че са съюзници, тогава може би щеше да успее да избяга. Но дали можеше да се разговаря разумно с тези чудовища?
— Разбра ли ме?
Миглите й изпърхаха, а вратата зад мъжа се отвори.
Движенията му бяха бързи и гладки. Главата на Крес се завъртя, когато той я обърна, дръпна я пред себе си и я притисна до гърдите си. Той залитна, като че рязкото движение го беше замаяло, но се закрепи, а в това време в стаята се разля светлина. На вратата се изправи силует — не на стареца, а на страж. На лунен страж.