Очите на Крес се разшириха — беше го познала. Стражът на Сибил. Пилотът на кораба на Сибил, който бе могъл да я спаси, но не го бе сторил.
Войникът изсъска. Ако не беше здравата му хватка, Крес щеше да падне на земята.
Сибил я бе намерила. Сибил беше тук.
Сълзите й потекоха.
Войникът. Стражът. Крес беше в капан. Беше мъртва.
— Само една крачка и ще й счупя врата!
Стражът не отвърна нищо. Крес не беше сигурна, че е чул заплахата. Той беше вдигнал вежди, докато оглеждаше наоколо и както й се стори, я разпозна. Но вместо победоносен, видът му беше просто смаян.
— Какво стана… Скарлет? — Думите почти не се разбираха от ръмженето. — Къде е Скарлет?
— Ама ти не си ли хакерът? — попита стражът, като се взираше в Крес.
Хватката на войника се стегна.
— Имаш пет секунди да ми кажеш къде е Скарлет! В противен случай, момичето е мъртво, а след нея си ти!
— Аз не съм с тях — Крес се задушаваше. — Т-той не дава пет пари за мен.
Стражът вдигна умиротворяващо ръце. Крес се чудеше къде ли е господарката Сибил.
Хватката на войника не отслабна и тогава на Крес й хрумна, че и двамата мъже работеха за лунната кралица. Тогава защо им беше да се заплашват един друг?
— Само се успокой — каза стражът. — Нека повикам Синдер или доктора. Те ще ти обяснят.
— Синдер? — войникът трепна.
— Тя е на кораба. — Погледът му отново се сниши към Крес. — А ти откъде се взе тук?
Момичето преглътна, в главата й звънтеше същият въпрос, който войникът му беше задал. Синдер?
— Какво става тук?
Крес потрепери, щом чу гласа на доктора — по-силен, отколкото при преговорите с Джина. Стъпки. Стражът се дръпна, за да пропусне доктора в тъмната стая, в която все още светлина идваше само от коридора. Крес изпита гордост, когато видя, че е оставила следа по челюстта му.
Но няма що! — голяма полза й беше донесла накрая новооткритата й смелост.
Докторът замръзна и попи сцената с очи.
— О, звезди — измърмори той. — Точно сега ли…
Щом го видя, омразата на Крес пламна с нова сила, но тя си напомни, че това не беше само един зъл старец, който търгуваше с роби лунитяни. Това беше мъжът, който бе помогнал на Синдер да избяга.
Главата й се завъртя.
— Пусни я — каза докторът, като говореше внимателно. — Ние не сме твои врагове. Момичето също не е твой враг. Моля те, остави ме да ти обясня.
Вълка свали ръката си от нея и я прокара по лицето си. Олюля се за миг, но после се закрепи.
— Бил съм тук и преди… — каза тихо той. — Синдер… Африка?
Силно тропане по стълбите в другия край прекъсна обърканите му думи. Последва вик и на Крес й се стори, че чува име и гласът…
— Крес!
Тя извика, забравяйки за ръката, която я стискаше като в менгеме, но пак тя не й позволи да се хвърли напред.
— Капитане!
— КРЕС!
Докторът и стражът се извърнаха, а в това време стъпките се забързаха шумно по коридора. И двамата мъже видяха, когато капитан Трън с превръзка на очите подмина вратата.
— Капитане! Тук съм!
Стъпките спряха, обърнаха се и той се затича обратно, додето пръчката му не се удари в рамката на вратата. Трън замръзна запъхтян, подпрял се с една ръка на касата. От едната страна на лицето му имаше ужасна синина, при все че по-голямата част от нея беше скрита под кърпата.
— Крес? Добре ли си?
Облекчението на Крес не трая дълго.
— Капитане! От лявата ти страна стои лунен страж, а от дясната е докторът, който си прави експерименти с лунитяните. Мен ме държи един от войниците на Левана, тъй че, моля те, внимавай!
Трън отстъпи крачка назад и извади пистолета от панталоните си. Миг-два той повъртя дулото на пистолета във всички посоки, но никой не се хвърли да го напада. С известна изненада Крес осъзна, че хватката на войника се бе разхлабила.
— А… — челото на Трън се сбърчи и той насочи пистолета някъде близо до прозореца. — Ще ми опишеш ли пак всички заплахи, че май пропуснах нещо, а?