— Трън?
Трън насочи пистолета към Вълка и Крес, която беше между тях.
— Кой каза това? Кой си ти? Да не си я наранил? Защото, кълна се, ако й сториш нещо…
Лунният страж се пресегна и отскубна пистолета от ръката му.
— Ей! — Трън се разгневи и вдигна пръчката си, но стражът с лекота парира удара му с ръка, после му взе и пръчката. Трън вдигна юмруци.
— Стига толкова! — кресна докторът. — Никой не е пострадал и никой няма да пострада!
Трън изръмжа и се обърна към него.
— Ти така си мислиш, вълк… доктор… чакай, Крес, кой от всичките е този?
— Аз съм доктор Дмитри Ърланд и съм приятел на Лин Синдер. Сигурно ме знаете като човека, помогнал за бягството й от затвора в Ню Бейджин.
— Хубава история — изсумтя Трън. — Само че мога да ти кажа със сигурност, че аз съм човекът, който помогна на Синдер да избяга от затвора.
— Надали. Мъжът, когото току-що удари, също е съюзник на Синдер, както и войникът вълк, който все още е на силни болкоуспокояващи, сигурно бълнува и ако веднага не легне, ще си отвори шевовете.
— Трън — повтори войникът, без да обръща внимание на предупрежденията на доктора. — Какво става? Къде се намираме? Какво е станало с очите ти?
— Чакай… — Трън наклони глава. — Вълк?
— Да.
Последва дълго, дълго мълчание, докато накрая лицето на Трън се проясни и той се засмя.
— Спатии, Крес, едва не получих инфаркт при думите ти за войника вълк. Защо не ми каза, че това е той?
— Аз… ами…
— Къде е Синдер?
— Не знам — каза Вълка. — А къде е… Струва ми се, че Синдер ми каза нещо за Скарлет? Преди? — Едната ръка на Вълка все още стоеше свободно около врата на Крес. Другата той прокара по лицето си и простена. — Било е само кошмар…?
— Синдер е тук. В безопасност е — обади се докторът.
Трън се засмя широко с най-загадъчната усмивка, която Крес бе виждала след сателита. Тя огледа стаята с ококорени очи, като едва дишаше, докато преценката й за ситуацията не се преобърна кардинално. Стражът на Сибил — последно беше го видяла, устремен да се качи на борда на Рампион. Възможно ли беше да е предал Сибил и да е минал на тяхна страна?
Докторът — беше помогнал на Синдер да избяга от затвора.
Войникът вълк. Едва сега, след като Трън го позна, Крес осъзна, че беше видяла мъжа по време на видеовръзката, когато се свързаха с нея за първи път.
И някъде тук… Синдер.
В безопасност. Намираха се в безопасност.
Трън подаде ръката си и стражът сложи пръчката му в нея.
— Крес, добре ли си? — Той прекоси стаята и се наведе над нея, като че можеше да я инспектира… или да я целуне, но не го направи. — Ранена ли си?
— Не, аз… добре съм. — Думите й се сториха толкова чужди, толкова невъзможни. — Как ме откри?
— Един от хората на Джина ми каза името на това място. Трябваше само да спомена „лудия доктор“ на хората отвън и те веднага разбраха за кого говоря.
Коленете й внезапно омекнаха и тя се улови за ръката му, че да не падне.
— Дошъл си за мен?
Трън засия и заприлича досущ на самоотвержен, безстрашен герой.
— Не се изненадвай толкова. — Той пусна пръчката си, откъсна Крес от Вълка, стисна я силно в прегръдките си и я вдигна във въздуха. — По всичко личи, че на черния пазар вървиш доста скъпо.
Глава четиридесета
Синдер стоеше, прилепила назад косата си с две ръце, а планът на двореца се мержелееше пред нея на нетскрийна. Цял ден се взираше в него, но умът й продължаваше да се върти в кръг.
— Добре. Да речем така, ако… ако с доктора се снабдим с покани и се промъкнем вътре с гостите… а после Хиацинт им отвлече вниманието… или не, ако ти им отвлечеш вниманието, а Хиацинт влезе с персонала… но докторът всички го познават. Може пък с Хиацинт да влезем като гости, а докторът… но тогава как ще… оф! — Синдер отметна глава назад и се вгледа ядно в тавана на кораба с неговите преплетени жици и вентилационни тръби. — Дали пък не усложнявам много нещата? Може би трябва да отида сама.
— Точно така, теб никой няма да те познае — каза Ико и за да подчертае думите си, извади в ъгъла на схемата снимката на Синдер от затвора. Синдер изохка. Тази работа никога нямаше да се получи.
— О! Синдер!