Хиацинт грабна дроида за китката и я повлече с тях.
— Онази жена беше права — рече Вълка, когато се отдалечиха от тълпата и Рампион — тяхната свобода — се надигна от улицата пред тях. — Няма нищо по-лошо от това собственото ти тяло да се използва срещу теб.
Синдер се препъна, но Вълка я улови, подкрепя я още няколко крачки, додето тя отново стъпи здраво на краката си.
— Съжалявам, Вълк. Но трябваше да го направя. Не можех да те оставя там.
— Знам. Разбирам. — Той протегна ръка и взе едната торба от ръката на доктора, за да го облекчи, докато бързаха напред към кораба. — Но това не променя факта, че нито един човек не бива да притежава такава сила.
Глава четиридесет и втора
Лунното момче едва ли имаше повече от осем години, но удадеше ли й се шанс, Скарлет знаеше със сигурност, че би му извила вратлето като на пиле. Това беше най-ужасното дете, което някога се беше раждало. Тя все си мислеше, че ако всичките деца на лунитяните бяха като това, цялото им общество е обречено на гибел и най-добре беше Синдер да ги остави сами да се избият един друг.
Скарлет не знаеше как точно се бе оказала собственост на достопочтения Анотел, съпругата му и малкото чудовище, което бяха отгледали. Може би семейството беше протежирано от короната, а може и да я бяха купили, както на Земята семействата си купуваха нов андроид. Но каквато и да беше истината, вече седем дни Скарлет беше новата играчка. Новият домашен любимец. Новото опитно зайче.
Защото, на осем години младият господар Чарлсън се учеше да контролира лунната си дарба. Явно беше страшно забавно да се упражняваш върху землянин, а господарят Чарлсън имаше отблъскващо чувство за хумор.
Нашийникът на врата на Скарлет беше вързан с верига за една халка на пода. Държаха я в нещо, което според нея беше стаята за игра на момчето. Едната стена беше заета от огромен нетскрийн, а в ъглите, далеч от Скарлет, бяха захвърлени безброй машини за създаване на виртуални реалности и спортни машини.
Часовете за упражнения на момчето бяха агония. Откакто Скарлет беше дошла в къщата на Анотел, дългокраки паяци бяха пълзели нагоре по носа й. Змии, дълги колкото ръцете й, бяха влезли с гърчене през пъпа й, за да увият телата си около гръбначния й стълб. Стоножки бяха се заровили в ушните й канали, бяха обходили вътрешността на черепа й, а после бяха излезли на езика й.
Скарлет пищя. Мята се. В усилието си да се отърве от нарушителите, тя раздра с нокти стомаха си и духа носа си, докато от него не потече кръв.
А през цялото време господарят Чарлсън се бе смял, смял, смял.
Естествено, всичко ставаше в главата й. Скарлет го знаеше. Знаеше го, когато си блъскаше силно главата в пода в опит да изтръска паяците и стоножките. Но какво от това? Тялото й беше убедено, умът й беше убеден. Разумът й беше надвит.
Скарлет мразеше малкото момче. Мразеше го.
Мразеше също и това, че започваше да се страхува от него.
— Чарлсън.
На вратата се появи майка му и временно избави Скарлет от най-новата му страст — слепи къртици с тлъсти телеса и огромни нокти като на влечуги. Една допреди миг глозгаше пръстите на краката й, а ноктите й деряха ходилото на Скарлет.
Илюзията и болката изчезнаха, но ужасът остана. Гърлото й беше раздрано. По лицето й имаше сол от сълзите. Скарлет се завъртя на една страна и се разрида по средата на стаята за игри от благодарност, че момчето не можеше да я манипулира, докато се занимаваше с други неща.
Тя не обърна внимание на разговора, додето не чу, че Чарлсън взе да крещи, и тогава отвори с мъка подутите си очи. Момчето бе изпаднало в ярост. Майка му го утешаваше, мъчеше се да го усмири. Обеща му нещо. Чарлсън обаче не остана доволен. След малко излезе гневно от стаята и Скарлет чу някаква врата да се затръшва.
Тя въздъхна с треперещо облекчение. Мускулите й се отпуснаха така, както никога не можеха да се отпуснат, когато малкото чудовище беше наблизо.
С треперещи ръце Скарлет отметна червената качулка и сплетените къдрици от лицето си. Майката на момчето й хвърли такъв смразяващ поглед, като че Скарлет бе гнусна къртица, пълчища противни червеи върху лъснатия от чистота кухненски плот.
Без да каже и дума, жената се извърна и излезе от стаята.