Не след дълго вратата се изпълни от нова сянка — красив мъж, облечен в сако с дълги черни ръкави.
Чародей.
Скарлет почти се зарадва да го види.
— Залових момичето в битката срещу Лин Синдер. Това е една от нейните съучастнички.
— Битката, в която не успя нито да отстраниш киборга, нито да я заловиш, така ли?
Ноздрите на Сибил се разшириха, докато крачеше между Скарлет и пищно гравирания мраморен трон. Чародейката беше облечена с ново, чисто сако и вървеше с тромава скованост, която несъмнено се дължеше на прострелната рана.
— Съвсем точно, кралице моя.
— Така си и помислих. Продължавай.
Сибил сключи ръцете на гърба си и кокалчетата й побеляха.
— За беда, нашите софтуерни инженери не успяха да проследят Рампион нито чрез капсулата, нито чрез чипа, който конфискувах. Поради тази причина основната цел на разпита ще бъде да установим с каква информация разполага нашата затворничка, информация, която да ни послужи в текущото издирване на киборга.
Кралицата кимна.
Коленичила в центъра на тронната зала от камък и стъкло, Скарлет имаше идеален изглед към Левана и при все че част от нея искаше да извърне поглед встрани, това беше трудна работа. Лунната кралица беше толкова красива, колкото се говореше, че даже и повече. Скарлет си мислеше, че в едно отминало време мъжете са водели войни, за да притежават жена с такава красота.
А днес император Каито щеше да се ожени насила за нея, за да предотврати войната.
Изгладняла, не на себе си, с изтощено съзнание, Скарлет почти се разсмя на иронията. И едва успя да преглътне смеха си. Кралицата забеляза извиването на устните й и се намръщи. Пулсът на Скарлет се забърза и тя хвърли поглед из тронната зала. Бяха я заставили да коленичи, но иначе не беше ни вързана, ни окована. Самата кралица беше тук, плюс шепа стражи и общо десет чародеи: Сибил Мира, трима в червено и шестима в черно, тъй че те едва ли много се тревожеха, че ще се опита да избяга.
На всичкото отгоре в креслата, облицовани в кадифе, които стояха разположени от двете страни на трона, седяха поне петдесетина… Скарлет май не можеше да каже какви бяха тези хора. Съдии? Лунни журналисти? Аристократи?
Знаеше само, че изглеждаха нелепо. Дрехите им блещукаха, рееха се, светеха. Лицата им бяха изрисувани така, че да приличат на слънчеви системи, призми, където светлината се пречупваше в дъги, диви животни. Косите им бяха ярко оцветени, накъдрени и на кичури, превъзмогвайки гравитацията, за да създадат обемисти, претрупани форми. Някои от перуките дори бяха приютили песнопойни птички в кафези, които стояха странно притихнали.
При тази мисъл на Скарлет й хрумна, че всичко, което вижда, ще да е от обаянието. Доколкото на нея й беше известно, тези лунитяни можеха да носят и чували от зебло.
Сибил Мира тропна с пети по твърдия под и привлече вниманието на Скарлет към себе си.
— От колко време преди задържането помагаш на Лин Синдер в бунта й?
Тя погледна чародейката. В продължение на дни бе крещяла и сега гърлото й беше раздрано. Реши да си мълчи. Погледът й се премести върху кралицата.
— Отговаряй! — каза Сибил и от гласа й личеше, че губи търпение.
Но Скарлет не искаше да мълчи. Беше ясно, че ще я убият. Не беше толкова наивна, че да не види как смъртта настъпваше към нея от всички страни. Та нали по пода на тронната зала имаше кървави петна, които стигаха чак до другата стена срещу трона на кралицата. А на мястото на стената зееше отворен огромен прозорец и от него навън се подаваше перваз, който не водеше никъде.
А те се намираха доста нависоко — поне три или четири етажа. Скарлет нямаше представа какво имаше отвъд перваза, но си помисли, че оттам лесно можеха да изхвърлят телата.
— По-добре отговори на въпроса — Сибил я беше сграбчила за брадичката.
Скарлет стисна зъби. Да, тя щеше да им отговори. Че кога друг път щеше да има такава публика?
Когато Сибил я пусна, тя отново погледна към кралицата.
— Тръгнах със Синдер в нощта, когато вашите специални войници нападнаха Земята — каза тя с дрезгав, но силен глас. — Същата нощ, в която убихте и баба ми.
Кралица Левана не реагира.
— Вие сигурно не знаете коя беше баба ми. Коя съм аз.
— Това има ли отношение към делото? — попита Сибил раздразнено, задето Скарлет беше повела разпита в друга посока.
— О, да, има, и то значително.