— Капитане!
Крес се наежи, като чу превзетия писък, след който в лечебницата изпърха някакво синьо петно, хвърли се връз Трън и едва не го повали от масата. Той изгрухтя:
— Какво…
— Прекрасно е! — викна дроидът. — Направо фантастично! Това е най-хубавият подарък, който някой някога ми е подарявал, а ти си най-добрият капитан в цялата необятна галактика! Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! — Андроидът се хвърли върху Трън и взе да обсипва с целувки лицето му, без да обръща внимание на опитите му да се измъкне назад по масата.
Крес застиска портскрийна дотогава, докато ръцете й взеха да треперят.
— Ико, остави го да диша — каза Синдер от вратата, където тъкмо се появи.
— Да, извинявай! — Андроидът грабна лицето на Трън и залепи още една силна целувка на устата му и чак тогава се дръпна.
Челюстта на Крес я заболя да си стиска зъбите.
— Ико? — попита Трън.
— Самата тя! Как изглеждам? — Тя зае поза, после начаса се разсмя. — Ох… исках да кажа… ах, можеш да ми се довериш — изглеждам великолепно! Освен това проверих каталога на производителя — мога да имам до четиридесет различни цвята на очите! Металиково златистото ми допада, но ще видим. Модните тенденции се менят толкова бързо.
— Радвам се, че ти харесва. — Трън взе да се отпуска и се усмихна. — Но щом ти си тук, кой тогава управлява кораба?
— Просто смених чиповете — обади се Синдер. — На Дарла й беше все едно. Спомена нещо като „Каквото обича господарят“. — Синдер се престори, че повръща. — Освен това изтрих някои неща от програмата й. Да се надяваме, че вече няма да се тревожи за нарушаването на законите.
— Ах, колко обичам корабите си! — рече Трън. — Дарла, горе ли си?
— На вашите услуги, капитан Трън — от говорителите на тавана се чу нов глас — необичайно автоматизиран в сравнение с жизнените нотки в гласа на Ико. — Радвам се, че мога да ви служа в качеството си на новата система за автоматичен контрол и ще се постарая да гарантирам сигурността и удобствата на екипажа.
— О! — Трън сияеше. — Обичам я!
— Когато свършиш с прегледа — каза Синдер и наклони глава към вратата, — ела в товарното. Трябва да обсъдим доста неща.
След няколко минути екипажът на Рампион се бе събрал вече в товарното отделение. В средата на пода със скръстени крака седеше Ико, хипнотизирана от собствените си боси пръсти. Доктор Ърланд беше изнесъл от лечебницата малкия стол на колелца, за да седне на него — Синдер си мислеше, че заради възрастта и късите си крака той нямаше да може да се покачи на някоя от щайгите без чужда помощ. Вълка се подпираше на вратата на пилотската кабина, раменете му бяха увиснали, беше пъхнал ръце в джобовете си, а под очите му имаше тъмни кръгове. Точно срещу него Хиацинт стоеше опрян на стената до коридора, който водеше към кухнята и каютите. Беше извърнат настрани, като че не си даваше труд да дари Синдер с повече от половината си внимание.
Синдер се покашля и застана пред тях и пред големия нетскрийн, вграден в стената на товарното.
— След четири дни е кралската сватба — подхвана тя. — И според мен… надявам се… всички сме на едно мнение — не бива да позволяваме на Левана да стане императрица на Републиката. Коронацията й ще има юридическа сила, която лесно няма да може да бъде отменена, а такава власт в ръцете на кралицата… е, разбирате ме. — Тя потърка с ботушите си по металния под. — Предишният ни план беше да прекъснем сватбата и да опитаме публично да детронираме Левана, докато тя е тук на Земята. Но доктор Ърланд ме убеди, че това нищо няма да промени. Тя може и да не стане императрица сега, но докато хората на Луна продължават да я наричат своя кралица, Левана няма да спре да тормози Земята. И така, аз мисля, че единственият начин да се отървем от кралицата, е да отидем на Луна и да убедим хората да се надигнат срещу нея… и да короноват нов монарх. — Синдер сякаш се поколеба, а очите й стрелнаха Хиацинт. После продължи: — И мисля… че ако успеем да се справим… знам начин да стигнем там, без да ни разкрият.
— Добре, госпожице Потайна. — Трън почука с пръчката си по пластмасовата щайга. — Какъв е новият план?
Синдер огледа стаята и вдигна брадичка.
— Започва с отвличането на младоженеца.
Трън спря да почуква с пръчката и стаята утихна. Крес стисна устни и се осмели да огледа лицата на останалите от екипажа, но те до един изглеждаха озадачени.