Ръката на Ико се стрелна нагоре.
— Кажи, Ико.
— Това е най-страхотната идея на света! Аз участвам!
Напрежението се поразсея и Синдер дори се засмя.
— Дано всички мислят така, защото за тази работа ще ми трябва помощта ви. Ще ни трябват средства, сватбени покани и костюми… — Тя разтърси глава, за да пропъди замаяния поглед, който се бе настанил в очите й. — Но в момента най-големият ни проблем е да намерим начин как да определим местонахождението на Каи, щом веднъж влезем в двореца. Не успях да открия нищо за проследяването на идентификационния му чип. Императорската стража явно добре си гледа работата и държи на разстояние преследвачите и убийците.
Крес се наведе напред.
— Защо да не използваме номера на Тан Каору?
Те извърнаха очи към нея и тя незабавно потъна назад.
— Какво е това? — попита Синдер.
— Ами номерът за проследяване на император Каито, 0089175004. Според профила в мрежата мъжът е дворцов страж на име Тан Каору, но това е само за прикритие. В действителност това е идентификационният номер, с който императорската охрана следи Негово Величество. Аз от години го използвам, за да проверявам местонахождението му.
— Ама сериозно ли? И как си успяла да го научиш?
С пламнало лице Крес отвори уста, но си даде сметка, че обяснението ще бъде дълго и скучно, и замълча.
— Няма значение — каза Синдер, като потърка слепоочията си. — Стига да си сигурна, че е той.
— Сигурна съм.
— Тогава значи… отлично. Номер 008… Ико, запамети ли го?
— Да.
— Благодаря, Крес.
Крес въздъхна.
Синдер потърка ръце.
— Ето каква беше идеята ми. Крес, ти имаш грижата да обезвредиш охранителната система на двореца. Вълк, ти ще я прикриваш.
Крес вдигна рязко глава и погледът й се сблъска с този на Вълка. Тя се сви до Трън. Последното нещо, за което си мечтаеше, беше да я сложат в екип с Вълка. Наистина, Синдер и Трън явно му вярваха, но доколко в действителност познаваха мъжа, който едва не бе удушил Синдер в хотела, който бе вил като диво животно, който е бил създаден, за да убива хора по най-ужасния и безпощаден начин?
Но явно никой не забеляза страха й, ако пък го бяха забелязали, не му обърнаха внимание.
— Междувременно — продължи Синдер, — аз и Ико ще проследим Каи и ще го убедим да тръгне с нас. Ще се срещнем на един от покривите, откъдето Хиацинт ще ни вземе с кораб, преди да се усетят какво става. Поне такава е идеята ми. — Тя затъкна един кичур зад ухото си. — Но пак ни остава един важен проблем. Няма да мога да се вмъкна вътре нито с гостите, нито с персонала, нито с медиите. Лесно ще ме познаят. Въпросът е как да вляза в двореца, без да ме забележат?
— Бих могла да отида без теб? — предложи Ико.
— Каи не те познава — поклати глава Синдер. — Ако искаме да го накараме да ни повярва, мисля… мисля, че аз трябва да отида.
Хиацинт се изсмя — първият звук, който издаде, но Синдер не му обърна внимание.
Крес прехапа устни, а другите почнаха да дават предложения. Синдер можеше да се маскира като човек от медиите? Да се покатери по задната стена? Да се скрие в огромен букет цветя?
Почервеняла до ушите от притеснение, Крес се насили да отвори уста:
— Ами какво ще кажете за… — Крес млъкна, тъй като тозчас всички се извърнаха към нея.
— Какво? — попита Синдер.
— Ами… аварийните тунели?
— Аварийните тунели?
Крес задърпа косата си — искаше й се да беше по-дълга, че да може да си играе с нея, да я върти, да я връзва на възли, за да успокои вълнението си. Но косата й беше вече къса. Къса, лека, освобождаваща и всички се взираха в нея. По ръцете я полазиха тръпки.
— Тунелите под двореца. Когато го построили след войната, те прокопали тунелите, за да свържат двореца с противорадиационните убежища и тайните квартири. В случай на нова атака.
Синдер хвърли поглед към нетскрийна.
— Нито една от схемите, които видях, не споменава нищо за никакви аварийни тунели.
— Ако всички знаеха за тях, нямаше да са много безопасни.
— А ти откъде… — Синдер замълча. — Както и да е. Сигурна ли си, че все още стоят?
— Разбира се, че стоят.
— Предполагам, че не помниш докъде стигат?
— Разбира се, че помня. — Крес отри влажните си ръце в роклята си.
— Отлично. — Синдер сякаш почти се успокои. — Значи, преди да се впуснем в детайлите… имате ли въпро…