— Съвършена е. Благодаря ви.
— Във възторг сме, че избрахте нас за вашия дебют на кралската сватба. — Момичето светна от гордост. — За нас е чест. — Тя отмести косата от ушите на Крес. — Носите ли бижутата, за да видим как ще стоят на роклята?
Крес нервно подръпна меката част на ухото си.
— О, няма нужда. Аз… ами… трябва да ги взема по пътя. За двореца.
По лицето на момичето премина мимолетно объркване, но то само се поклони с глава и излезе от пробната.
— Готова ли сте, за да ви види съпругът ви?
Крес се сви.
— Да, струва ми се.
Тя последва момичето в разкошно обзаведения кът за сядане, където зърна новия си „съпруг“. Вълка се мръщеше пред огледалото и се мъчеше да приглади рошавата си коса. Беше облечен в смокинг, който му прилягаше безупречно, с класическа бяла папионка и изгладени ревери. Той улови погледа на Крес в огледалото, а тя против волята си се поизправи малко, но въпреки че очите му се плъзнаха по нея, той не реагира.
Изгубила малко самоувереността си, Крес сключи ръце.
— Изглеждаш великолепно… скъпи.
И Вълка наистина приличаше на герой от рицарски роман — целият мускули, сила и изваяно телосложение. Но беше нещастен.
Крес внезапно се уплаши и се завъртя, за да покаже пълния си блясък. Вълка само й кимна отсечено.
— Корабът чака.
Тя отпусна ръце и се примири с факта, че Вълка щеше да се пъхне в костюма за ролята си, но нямаше да я играе.
— Добре. У теб ли са поканите?
Той се потупа по джоба на гърдите.
— Да приключваме с тази работа.
По пътя от склада към доставчика за Ико се оказа детска играчка да заповяда на един от андроидите да си разменят дрехите в кораба, така че да не се отличава от другите в техните униформи — оставаше само и никой да не се захване за сините й плитки, които вече бяха вързани в спретнат кок.
В седалището на доставчика на храната Ико слезе от кораба с първата група от наетите андроиди. Двойникът й щеше да бъде разкрит с нейните дрехи чак при цветарите, но дотогава Ико отдавна щеше да се е омела.
А и кой ли би я заподозрял? Тя беше поредният безмозъчен, послушен андроид.
Но точно това беше най-трудната част.
Да стои в съвършен синхрон с останалите. Да примигва точно по десет пъти в минута. Да мълчи, докато хората от обслужващия персонал разговаряха възторжено, че може би им предстои да видят самия император, и размишляваха колко ужасно би било, ако кралица Левана не остане доволна от храната. Ико трябваше да си затваря устата и да остави програмираните си инстинкти да отговарят за безизразното й лице — инстинкти, които цял живот се бе мъчила да държи заровени, докато научи какво е хумор, сарказъм, привързаност.
Оттам ги натовариха на огромен кораб. Въпреки че разстоянието не беше голямо, пътуването се удължи, тъй като корабът трябваше да заобиколи от задната страна на двореца, близо до лабораторията и, естествено, до входа за персонала.
Когато корабът взе да намалява, Ико усети, че глъчката от брътвежа на хората стана по-напрегната. Тя чу как някакви врати се отвориха, корабът постепенно спря и всички започнаха да слизат един по един, за да влязат в склада за доставчиците. Това не беше хубавият вход, през който Ико винаги си бе представяла, че влиза, но тя се постара да не показва разочарованието си и се включи в строя зад своите сковани другари.
Две жени стояха до входа за доставките. Едната, облечена в сари с цвят на скъпоценни камъни, отбелязваше нещо в портскрийна си, докато другата сканираше чиповете на персонала, за да се увери, че всички предварително са били одобрени да се трудят по време на това съдбоносно събитие. Когато жената приключи с хората, тя нареди дроидите в две колони по един. Ико се мушна най-отзад и те бяха въведени вътре.
Вървяха до сивите зали за прислугата, а обувките им чаткаха в пълен синхрон. Ико внимателно отбелязваше откъде минават, броеше вратите, сравняваше обстановката със схемата, която беше прехвърлена в паметта й. Кухнята се намираше точно там, където очакваше, но на живо беше дори по-огромна, отколкото й се бе сторила на екрана — осем печки с промишлени размери, безброй много котлони и три плота, които вървяха по дължината на помещението, където десетки готвачи кълцаха, месеха, разбиваха и отмерваха, подготвяйки се да нахранят хиляда и двестате най-почитани гости в галактиката.