А може би и той като нея беше просто напрегнат. Може би отново повтаряше наум плана им. А може би си мислеше за онова момиче. Скарлет.
Крес се натъжи, че така и не се бе запознала с нея. Сякаш от екипажа на Рампион липсваше важно парче, а Крес не разбираше тя самата как се вписваше. Помъчи се да си припомни нещата, които знаеше за Скарлет Беноа. Беше направила малко проучване за нея, когато Синдер и Трън кацнаха във фермата на баба й, но не беше подробно. По онова време тя не знаеше, че Скарлет бе тръгнала с тях.
А Крес бе разговаряла със Скарлет само веднъж, когато целият екипаж се бе свързал с нея и беше помолил за помощта й. Скарлет й се видя тогава доста мила, но Крес беше зяпнала в Трън и не помнеше нищо друго освен къдравата й червена коса.
Като мачкаше презрамките на роклята, Крес отново хвърли поглед на Вълка и го хвана как се мъчи да разхлаби папионката си.
— Може ли да те попитам нещо?
Очите му се извърнаха към нея.
— Нали не е свързано с пробиването на охранителни системи?
Крес примигна.
— Разбира се, че не е.
— Добре тогава.
Тя приглади полите си.
— Тази Скарлет… ти си влюбен в нея, нали?
Вълка се вцепени, стана неподвижен като камък. Докато корабът се изкачваше нагоре по хълма към двореца, раменете му се отпуснаха и той се вгледа през прозореца.
— Тя е моята алфа — измърмори той с натрапчива тъга в гласа си.
Алфа.
Крес се наведе напред и се облакъти на коленете си.
— Като звездата ли?
— Каква звезда?
Тя се скова, тозчас се смути и пак се отдръпна от него.
— О, ами, в съзвездията най-ярката звезда се нарича алфа. И аз си помислих, че искаш да кажеш, че тя е… като… твоята най-ярка звезда. — Крес изви поглед настрани, стисна ръцете си една в друга, усещайки, че лицето й е пламнало чак до корените на косата и този мъж чудовище ей сега ще осъзнае каква романтична глупачка е. Но вместо да й се присмее, Вълка въздъхна.
— Да — каза той и погледът му се плъзна нагоре към пълната луна, която се бе показала на синьото вечерно небе. — Точно така е.
Сърцето на Крес сякаш се обърна и страхът й от Вълка взе да се изпарява. Права е била в бутика. Той наистина беше като герой от романтична история, който се мъчеше да спаси любимата си. Неговата алфа.
Крес захапа вътрешната страна на бузата си, за да възпре въображението, което се канеше да се втурне надалеч. Това не беше някаква си глупава история. Скарлет Беноа беше затворена на Луна. И много вероятно беше вече да е мъртва.
Мисълта тежко заседна в сърцето на Крес, а в това време корабът спря пред портите на двореца.
Посрещачът отвори вратата и хиляди гласове ги наобиколиха. Крес потрепери, но подаде на посрещача ръката си, както беше виждала да правят момичетата от драмите в мрежата. Кракът й стъпи върху плочките на алеята и ненадейно тя се оказа обградена. Тълпи от журналисти и зяпачи, както миролюбиво настроени, така и гневни, изпълваха двора, снимаха, крещяха, за да зададат въпросите си, държаха плакати, които подканяха императора да се откаже от сватбата.
Крес сниши глава и поиска да изпълзи обратно в кораба, където да се скрие от пронизващите светкавици и възбудената глъчка. Светът взе да се върти.
О, спатии. Крес щеше да припадне.
— Госпожице? Госпожице, добре ли сте?
Гърлото й пресъхна. Кръвта нахлу в ушите й и тя започна да се дави, задушаваше се.
И тогава една здрава ръка я улови за лакътя и я дръпна настрани от придворния. Крес се олюля, но Вълка обви желязната си ръка около кръста й, притисна я към себе си и я застави да върви в крачка с него. Тя се чувстваше малка и крехка като птиче до него, но също и защитена. Крес съсредоточи мислите си и за миг я обви успокоителна фантазия.
Тя беше известна актриса, която правеше своя голям дебют, а Вълка беше бодигардът й. И нямаше да позволи да й се случи нищо лошо. Тя просто трябваше да вдигне главата си високо, да бъде смела, грациозна и уверена. Красивата й бална рокля се превърна в костюм. Журналистите станаха нейните почитатели, които я боготворяха. Треперещият й гръб се изпъна, милиметър по милиметър, а острият мрак взе да се оттегля от очите й.
— Добре ли си? — попита тихо Вълка.