Но въпреки това напредваха мъчително бавно и неведнъж Синдер си помисли да ги остави назад. Трън се справяше прилично и не изоставаше, но заради напредналата си възраст и късите си крака доктор Ърланд едва пълзеше, както й се струваше на Синдер. И тя би му предложила да го носи на гръб, ако не смяташе, че така ще го обиди.
Синдер не спираше да си повтаря, че и това бяха предвидили. Движеха се точно по план. Всичко щеше да бъде наред. Повтаряше си тя отново и отново.
Най-сетне тя взе да забелязва признаци, че наближаваха двореца. Хранилища, пълни с трайни продукти, бутилки с вода, оризово вино. Електрически генератори, които седяха безмълвни, неупотребявани. Просторни зали, празни, но огромни кръгли маси, неудобни на вид кресла, черни нетскрийнове, контролни табла, процесори — не бяха последният писък на модата, но бяха достатъчно нови и ставаше ясно, че ако някога потрябваха, тези аварийни тунели бяха готови за използване. Ако на кралското семейство му се наложеше да се укрива, тук членовете му можеха да останат задълго.
И не само кралското семейство, както си даде сметка Синдер, докато упорито се бъхтеха напред, подминавайки нови складове и коридори, които се разклоняваха на всички страни. Това беше лабиринт. И по всичко личеше, че имаше достатъчно място цялото правителство да заживее тук долу или поне хората, които работеха в двореца.
— Почти пристигнахме — каза тя и чрез сателитната навигация и картата върху дисплея в ретината си проследи къде се намираха.
— Чакай, я пак кажи къде сме тръгнали. Толкова отдавна напуснахме кораба, че вече забравих.
— Много смешно, Трън — и тя хвърли поглед назад. Трън вървеше с длан, опряна на стената, а доктор Ърланд се подпираше на пръчката му. Синдер се запита колко ли време беше минало, откакто Трън му я беше дал, и колко ли време беше минало, откакто задъханото хриптене на доктора беше се задълбочило. Заета изцяло с плана в главата си, тя не го бе забелязала.
Но като видя капките пот по челото на доктора, които се стичаха изпод ръба на шапката му, тя спря.
— Добре ли сте?
— Мечтая — промълви той с наведена глава. — Държа се за… опашката на една комета. Звезден прах, пясъчни дюни и… защо е толкова… дяволски горещо тук?
Синдер се почеса по врата.
— М-да. Бързо прекосихме разстоянието — излъга тя. — Защо да не си починем за минутка?
— Не — докторът поклати глава. — Моята Месечинка е там горе. Няма да се отклоняваме от плана.
Трън се приближи към тях. И той беше също толкова озадачен.
— Днес не е ли пълнолуние?
— Докторе, да не сте получили халюцинации?
Доктор Ърланд присви сините си очи към нея.
— Вървете. Идвам след вас. Вече… вече съм по-добре.
Частица от нея понечи да се възпротиви, но тя трябваше да признае, че нямаха никакво време за губене, даже и на доктора да му се искаше.
— Добре. Трън?
Той сви рамене и залюля ръката си към нея.
— Води ни.
Синдер втори път провери картата и тръгна напред, като чакаше едно от разклоненията на коридора да се покаже според указанията, които Крес й бе дала. Когато забеляза някакво стълбище, сгушено така, че да е скрито от погледа, тя забави крачка и провери къде се намираха според плана на двореца.
— Мисля, че стигнахме. Трън, внимавай къде стъпваш. Докторе?
— Отлично съм, благодаря — рече той и се хвана за кръста.
Синдер си пое дъх и се заизкачва. Стълбището се извиваше нагоре, светлината отдолу избледня и накрая стана толкова тъмно, че тя отново пусна фенерчето си. Стената беше гладка и гола, ако не броим металния парапет. Синдер прецени, че се бе изкачила три етажа нагоре, докато най-сетне пред нея се показа врата. Беше направена от дебела калена стомана и беше толкова голяма, че четирима души можеха да минат през нея рамо до рамо. Както и се очакваше, от тази страна нямаше ни панти, ни дръжка — мярка за сигурност, в случай че някой откриеше входа към аварийния тунел и се опиташе да се промъкне в двореца.
Вратата можеше да се отваря само отвътре.
Синдер стисна парапета, вдигна другата си ръка и потропа нещо като мелодия.
После зачака, като се питаше дали е било достатъчно силно, дали не са подранили, дали не са закъснели, дали планът вече не се е провалил.
Но тогава се чу шум. Изтрака резе, ключалката се завъртя, неизползваните панти изскърцаха.