В онзи миг на лицето му се бе изписал такъв шок от предателството, че сърцето й се разби на две. А не бе минал и час, откакто Каи беше вдигнал глава и й се бе усмихнал, докато тя стоеше вир-вода на върха на стълбището към балната зала.
Усмихнал се беше.
Двете му изражения бяха толкова различни, а и двете бяха насочени към нея. Синдер не знаеше какво да очаква този път, когато го срещне, и неизвестността я ужасяваше.
— Синдер… гледаш ли новините?
Тя се съсредоточи върху репортера, който тъкмо съобщаваше, че е тръгнал слух за временно забавяне на сватбата. Получили информация, че всичко е наред и церемонията скоро ще започне, но охраната взимала допълнителни мерки…
— Това е то. Да вървим.
Те надникнаха в двете страни по коридора, увериха се, че е празен и че лампичките на близките камери по тавана не светят. Чак тогава Синдер взе да осъзнава колко уязвима беше. Тя беше най-издирваният престъпник на света и сега се завръщаше на сцената на престъплението.
Но вече нямаше връщане назад.
Тя скри новините и на тяхно място извади схемата на двореца.
— Сега ще намеря къде сме — каза тя и като използва вътрешната си система за позициониране, определи местоположението им с Ико, а сетне въведе кода за проследяване на император Каи, който Крес им бе дала.
Затаи дъх, докато системата търсеше ли, търсеше.
И тогава той се появи. Една зелена точица в северната кула. Четиринадесетият етаж. Дневната, която беше свързана с личните му покои. Крачеше напред-назад.
Синдер потрепери. Беше толкова близо до него, след като е била на светлинни години далеч.
— Намерих го.
Тръгнаха по коридори, които според нея бяха празни. Синдер се улови, че непрестанно хвърля поглед към камерите на тавана, но нито една не помръдваше, не примигваше, не даваше признаци на живот и полека-лека параноята й взе да я напуска.
Крес се бе справила. Беше изключила системата за сигурност.
Тогава завиха зад ъгъла към асансьорите в северната кула и Синдер се блъсна в една жена.
— Ох… извинете! — и тя политна назад.
Жената огледа Синдер. Беше от обслужващия персонал и носеше същите черни панталони и блуза в бледооранжево като Синдер и Ико.
Синдер извика обаянието си, превърна изкуствената си ръка в човешка и придаде на цвета на лицето си същия безупречен тен като на всеки дроид. После пусна една усмивка, като се надяваше да скрие с нея изненадата си, и се поклони.
Не минаха и две-три секунди, когато разбра защо се бе сепнала така. Не защото се бяха сблъскали с човек в коридора, а защото не беше усетила жената иззад ъгъла.
Така неуловим беше този усет, че Синдер даже не бе разбрала, че го прави, и просто протягаше съзнанието си и лекичко докосваше биоелектричеството, което всяко човешко същество излъчваше. Беше привикнала да усеща Трън, Вълка, Хиацинт и доктор Ърланд, когато бяха наблизо — присъствието им беше като сянка в подсъзнанието й. Беше инстинктивно, лесно като дишането.
Но тази жена се оказа като неизписан лист хартия за нея. Щит — като Крес. Като Ико.
— Приемете извиненията ми — каза жената и върна поклона на Синдер, — но това крило на двореца е недостъпно за хора, които нямат пропуск от короната. Ще ви помоля да напуснете.
— Ние имаме пропуск — широко се усмихна Ико. — Помолиха ни да проверим лично дали Негово Императорско Величие желае нещо освежително, докато чакаме церемонията да започне. — Ико понечи да мине покрай жената, но една ръка се протегна светкавично и се опря в гърдите й. Спокойният поглед на жената обаче не се откъсна от Синдер.
— Вие сте Лин Синдер — каза тя. — Властите ви издирват. Длъжна съм да ги известя.
— Съжалявам, но моментът не е подходящ. — Синдер направи крачка назад, вдигна протезната си ръка и изстреля една упоителна стреличка в бедрото на жената. Стреличката иззвъня, върхът й се закачи за малко в плата на панталоните на жената и после падна на пода.
Друго потвърждение на Синдер не й трябваше. Тя стисна зъби и замахна към ухото на жената, но тя се сниши и ритна с крак Синдер отстрани в тялото. Синдер изохка, залитна назад и гърбът й се блъсна в стената. С невъзмутимо изражение жената се хвърли със скок след нея и се прицели с лакът в Синдеровия нос. Синдер едва смогна да парира удара и като използва инерцията, завъртя се и заключи с ръка врата на жената. Но жената нанесе удар с ханша си и запрати Синдер по гръб на земята. Пред очите й се появиха петна.