— Ико… жената е…
Синдер чу щракване и битката до нея замря.
— Андроид — изпъшка Синдер.
— Забелязах — каза Ико, държейки в ръка един контрол панел, от който стърчаха откъснати жици. — Добре ли си? — Ико се наведе над Синдер с изражение, изпълнено със загриженост.
И макар още да се задъхваше, Синдер се улови, че се усмихва.
— Ико, ти си най-човечният андроид, когото познавам.
— Знам. — Ико подпъхна ръката си под Синдер и й помогна да се надигне. — Впрочем косата ти не прилича на нищо. Ама честно, Синдер, толкова ли не можеш да изглеждаш прилично повече от пет минути?
Синдер се улови за Ико и се изправи на крака.
— Аз съм механик — дойде автоматичният й отговор. Тя хвърли поглед към жената, чиито ръце лежаха неподвижни до тялото, а очите й се взираха с празен поглед към асансьорите. Синдер поклати глава, отърсвайки се от гледката, и натисна копчето, за да повика асансьора. Екранът два пъти примигна с предупреждение за тревога от първа степен, а после светна в зелено. Асансьорът до тях се отвори.
Някъде, много етажи надолу под двореца, Крес им бе дала разрешение.
Заедно с Ико двете изтеглиха андроида в асансьора и го оставиха в ъгъла. Ръцете на Синдер трепереха толкова силно от адреналина, че за малко щеше да натисне грешния етаж. Докато вратите се затваряха, тя измъкна от косата си и последните фиби и набързо се върза на рошава конска опашка. Пет минути стигаха да изглежда прилично.
После се съсредоточи върху двете отделени точици в главата й, които все повече се приближаваха една към друга.
Тя, която се плъзгаше нагоре между етажите на кулата.
И Каи.
Нещо не беше наред. Чародей Сибил Мира го усещаше по действията на земните стражи, по честия шепот, по ръцете, отпуснали се върху дръжките на пистолетите. Сибил вървеше след кралица Левана и напрежението й растеше.
Нейната кралица нямаше да е доволна, ако нещо вземе, та се обърка.
Тя хвърли поглед настрани към чародей Еймъри. Очите им се срещнаха. Той също беше забелязал.
Сибил погледна напред към кралицата си, която беше облечена в червено и златно — традиционните сватбени цветове в Източната република. Главата й беше забулена с тънък воал, а върху дългия шлейф на роклята й беше избродиран мотив от богато украсени опашки на дракон и феникс, които се сливаха отпред. Докато кралицата вървеше, платът плющеше като корабно платно. Стойката й както винаги издаваше увереност и спокойствие. Дали и тя беше забелязала вече? Но дори и да беше забелязала, можеше да го отдаде на своето присъствие, на това как слабоволните земляни едновременно я гледаха влюбено и трепереха пред нея. Но Сибил знаеше, че имаше и нещо друго.
Косата на врата й настръхна.
Почти бяха стигнали главния коридор, когато един от стражите пристъпи пред свитата им. Нейно Величество спря, а полите й се отпуснаха в краката й. Еймъри също се спря, но Сибил продължи напред, за да застане до Нейно Величество, като се стремеше да не облекчава ранения си крак. Въпреки че бе принудена да разкаже на кралицата за провала си да залови Лин Синдер, тя поне засега успяваше да скрие неловкия факт, че по време на битката е била простреляна. И то от собствения си страж.
— Приемете искрените ми извинения, Ваше Величество — подхвана стражът и набързо се поклони.
Сибил го изгледа кръвнишки, изви леко пръсти и стражът падна на едно коляно. Мъжът изсумтя.
— Когато говориш с кралицата ми, трябва да й засвидетелстваш нужното уважение — отбеляза Сибил и мушна ръце в ръкавите си.
На стража му трябваха няколко секунди да се отърси от страха си. Чародейката не му позволи да се изправи, нито дори да надигне глава, след като я бе свел почтително. Накрая той прочисти гърлото си и продължи, но гласът му беше по-напрегнат отпреди.
— Ваше Величество, имаме неочакван срив в системата за сигурност. Решихме, че заради вашата сигурност и сигурността на император Каито церемонията трябва да се отложи. — Мъжът млъкна, за да си поеме дъх. — Вярваме, че забавянето няма да се проточи дълго. Но боя се, че ще трябва да ви помоля да се върнете обратно в покоите си. Ние ще ви известим веднага щом проблемът бъде отстранен и можем да продължим с церемонията. — Капка пот се плъзна по врата му. — Свитата ви с радост ще ви придружи обратно до вашите…
— От какво естество е сривът? — попита кралицата.