Ако това беше вярно, в такъв случай Сибил я подценяваше. Проникване в двореца. Срив в системата. Извадена от строя систе…
Тя за малко не се препъна. Сибил не беше непохватна и Еймъри забеляза. Но тя не отвърна на погледа му. Мислите й вече препускаха.
Не беше възможно. Правеше си прибързани заключения.
Тя бръкна в ръкава си за миниатюрния портскрийн, който си имаше свое малко джобче там, и пусна канала за наблюдението на двореца в Ню Бейджин. Всички камери и проследяващи устройства, които с толкова мъка беше инсталирала из целия дворец по време на безбройните отегчителни дипломатически срещи и дискусии…
Връзката не може да бъде осъществена.
Сибил изскърца със зъби. Не само охранителната система на двореца беше пробита. Тяхната собствена система за наблюдение беше изключена.
Цялата система.
Струваше й се невъзможно, но Сибил познаваше работата на Кресънт.
Тя прибра портскрийна си.
— Кралице моя.
Групата спря.
— Бих искала да ви помоля да ми позволите сама да направя проверка на пробива в системата.
Единият от стражите се разшава.
— Моля да ме извините, но получихме нареждане да върнем всички обратно във вашите…
Сибил изви биоелектричеството около главата на мъжа и той замлъкна със сподавено възклицание.
— Не съм искала вашето разрешение.
След миг Левана кимна веднъж и воалът й едва се помести.
— Имаш разрешението ми.
Чародейката се поклони.
— И, Сибил, ако откриеш виновниците, заповядвам веднага да бъдат убити. Не бих искала в деня на сватбата ми да се занимавам с нищожни арести и процеси.
— Разбира се, кралице моя.
Глава петдесет и първа
Каи се засмя с дрезгав смях, който приличаше на задушаване. Сам не можеше да реши дали неочакваният обрат на събитията беше страшен, или много, много смешен.
— Сигурността на двореца е застрашена? И какво точно означава това?
— Поради липса на време кралската стража все още не е изготвила официален доклад, Ваше Величество — обясни Торин. — Но знаем, че всички охранителни камери, скенери, в това число и скенерите за оръжие, не работят. Или поне в този момент вашите охранители нямат достъп до тях.
— Откога не работят?
— От почти единадесет минути.
Каи отиде до прозореца. В отражението си съзря младоженец с бяла копринена риза, разделена на две от червен пояс, който висеше от рамото му. Всеки път, щом съзреше пояса, императорът виждаше кръв. През изминалия час той бе крачил напред-назад из личните си покои, избягвайки всячески да поглежда към отражението си.
— Мислите ли, че Левана има пръст в тази работа?
— Струва ми се, че не е в стила й да се опитва да попречи на днешната церемония.
Каи прокара пръсти през косата си. Прия би получила припадък, ако го видеше — четиридесет минути наетите стилисти подреждаха всяко косъмче на главата му.
— Ваше Величество, бих искал да ви помоля да се отдръпнете от прозореца.
Каи се извърна, изненадан от тревогата в гласа на Торин.
— Защо?
— Според заключението ни този пробив застрашава сигурността ви, макар да не знаем кой е източникът на заплахата.
— И вие мислите, че някой ще се опита да ме убие през прозореца? На четиринадесетия етаж?
— Не знаем какво да мислим, но не бих желал да се излагате на ненужни рискове, преди да разполагаме с повече информация. Капитанът на стражата ще е тук всеки момент. Сигурен съм, че той има подходящ план за подобни ситуации. Може да бъдем принудени да се евакуираме или да минем в режим на блокада, като забраним всяко влизане и излизане от двореца.
Каи се отдръпна от прозореца. Режим на блокада ли? Та той дори не знаеше, че съществува такова нещо.
— Ще анулираме ли церемонията? — попита той, като не смееше да се надява.
— Официално не — въздъхна Торин. — Все още не. Ще прибегнем до такава стъпка само в краен случай. Кралица Левана и свитата й са затворени в техните покои и ако се наложи, ще бъдат отведени до някое отдалечено място. Церемонията временно е отложена, докато се уверим във вашата сигурност и сигурността на кралицата.