Глава петдесет и трета
Крес се радваше, че Вълка явно бе запаметил схемата на двореца по-добре от нея, защото с цялото това тичане нагоре-надолу по стълбите — тук завой, там направо по коридора — тя напълно се изгуби. Но той от друга страна и за миг не показа колебание, докато тичаха по изоставените коридори.
— Точно навреме — измърмори Вълка под носа си, когато завиха зад поредния ъгъл. Той улови Крес за ръката и я дръпна, преди да се блъсне в Синдер, Ико и безжизнения мъж, който висеше помежду им.
— Охо, здравейте, странници — поздрави ги Ико.
Вълка кимна първо към Синдер, после и към приспания император.
— Помислих си, че това ще да е от одеколона му. Нужда от помощ?
Нито Синдер, нито Ико възразиха, когато Вълка се наведе и метна Каи през рамо. Крес щеше да остане далеч по-впечатлена, ако не беше толкова паникьосана, объркана и пълна с пулсиращ адреналин.
— Лабораториите са насам — каза Синдер и ги поведе. Крес вдигна полите си и забърза след нея. — Имаше ли изненади?
— Дотук не — отвърна Крес. — А при вас?
Синдер поклати глава, докато тичаха по въздушния мост към крилото, където се намираше лабораторията.
— Мина без изненади. Но имаше много от… това.
Един дворцов страж изникна пред тях, стиснал пистолета си.
— Спрете на…!
Думата застина на устните му, а лицето му стана безизразно. Ръцете му се отпуснаха до тялото и пистолетът падна на пода. Крес ахна, но Синдер я издърпа покрай зашеметения мъж, без да намалява крачка.
— Леле! — задъхано рече Крес. — Хубаво е, че си се упражнявала.
— Ако това беше причината да се получава с такава лекота — отвърна тя и поклати глава, докато завиваха зад следващия ъгъл. — Вълка поне се съпротивляваше. Трябваше да се напъна малко. Но земляните… с тях е толкова лесно. — Синдер преглътна. — Ако Левана стане императрица, Земята няма никакъв шанс.
Стигнаха до асансьорите и Крес въведе кода за достъп.
— В такъв случай — каза тя и се усмихна уморено, — добре че няма да стане императрица.
Всички задружно въздъхнаха, щом се натъпкаха в асансьора. Нервите на Крес искряха като милиони електроди. Гърбът на скъпата й рокля беше прогизнал от пот. Беше капнала от всичкото това тичане по стълбите и от страха, но поне за кратко можеха да спрат, да си поемат дъх и да се подготвят за онова, което предстоеше. Крес не се сдържа и крадешком погледна с любопитство мъжа, преметнат през рамото на Вълка. Императорът.
Години наред тя беше шпионирала него и баща му и неведнъж си бе представяла, че го среща очи в очи, но във въображението й срещата им никога не е бивала при подобни обстоятелства.
Щом асансьорът взе да намалява, Вълка се наежи.
— Никак не са малко.
— Знаехме, че няма да са малко — каза му Синдер. — Дано Трън и докторът са готови.
Крес отстъпи назад, доволна, че Синдер и Вълка стояха между нея и онова, което ги чакаше в коридора. Ико се наклони към нея и й каза:
— Роклята ти стои чудесно. Синдер, я виж Крес, не е ли красива?
Асансьорът спря и Синдер въздъхна.
— Ико, щом всичко свърши, започваме да работим относно това доколко са уместни забележките ти в един или друг случай.
Вратите се плъзнаха встрани и пред тях се показаха десетки мъже в златисточервената униформа на дворцовата стража.
— И нито един андроид сред тях — измърмори Синдер. — С Каи трябва да обсъдим надълго и широко охраната в двореца. — Тя излезе в коридора. — Вие — нареди тя, без да посочва към никого определено, доколкото Крес видя — вече сте личната ми охрана. Направете бариера.
Осем мъже се приближиха към тях и в синхрон като роботи образуваха стена между тях и колегите им. В очите на останалите се появи объркване. Синдер издаде напред ръката си с дланта нагоре и един от стражите сложи в нея пистолет с дръжката напред. Със студено равнодушие тя го насочи към главата на Каи.
— Ако някой посмее да ни попречи, императорът е мъртъв. Хайде, движете се.
Осемте мъже от личната им охрана оформиха защитен кръг около тях и Крес заедно с другите беше подкарана към лабораторните стаи. Когато стигнаха шестата врата, Синдер потропа, използвайки специалния сигнал, който си бяха измислили. Вратата се отвори почти мигновено. Целият пламнал, насреща им се мръщеше Трън. В едната си ръка държеше пръчката, а в другата някакъв вързоп. Превръзката все още закриваше очите му.