— Докторът няма да дойде — рече той.
Мълчание, после Синдер попита:
— Какво говориш? Как така няма да дойде?
Той посочи с ръка назад към лабораторията и всички се намъкнаха вътре, като оставиха отвън слисаните кукли на конци, чиито мозъци Синдер бе овладяла. В стената беше разположен прозорец, през който се виждаше един стерилен изолатор. Докторът седеше върху масата за прегледи, главата му висеше отпусната, а в ръцете си въртеше шапката си. Синдер изръмжа, отиде решително до прозореца и затропа тежко с юмрук. Докторът вдигна глава. Рошавата му посивяла коса стърчеше на всички страни.
Синдер сграбчи микрофона от бюрото, натисна копчето и извика:
— Нямаме време за това! Излизайте отвътре!
Докторът само се усмихна печално.
— Синдер — обади се Трън с тягостен глас, какъвто Крес не беше чувала преди. — Болен е от чумата.
Стомахът на Крес се сви, а Синдер се олюля назад. Докторът приглади косата си.
— Всички ли се върнахте живи и здрави? — попита той. Гласът му идваше до тях през някакъв говорител на стената.
Синдер не можа да отговори веднага и чак след малко отвърна, като се запъваше:
— Да. Всички, без вас.
Нечия ръка докосна Крес по главата. Тя възкликна и се отдръпна, но Трън вече я бе прегърнал през раменете и я притискаше до себе си.
— Само проверявам дали си ти — прошепна той.
Крес погледна нагоре към профила му. Часовете, които бяха прекарали отделени един от друг, й се струваха като дни и тя осъзна, че на мястото на доктора лесно можеше да бъде Трън. И Крес се сгуши още по-силно в прегръдката му.
— Съжалявам — рече отривисто докторът, сякаш беше чакал да произнесе тези думи. Седнал на масата, с издълбано от бръчките лице, той изглеждаше по-крехък от всякога. — Госпожице Лин. Господин Вълк. — Възрастният мъж въздъхна. — Кресънт.
Очите й се разшириха. След Сибил никой не я бе наричал така. Откъде знаеше докторът? Името беше често срещано на Луна. Сигурно се е досетил случайно.
— По един или друг начин нараних всекиго от вас. И поне отчасти съм бил отговорен за някоя трагедия в живота ви. Съжалявам.
Крес преглътна и дълбоко в стомаха си усети разкаяние. Синината от нейния удар още стоеше на лицето на доктора.
— Направих някои важни открития — каза старият мъж. — Колко време имате?
Ръката на Синдер стисна здраво микрофона.
— Очакваме Хиацинт да пристигне след шест минути.
— Ще стигнат. — Мъката застина върху лицето на стария човек. — Негово Величество с вас ли е?
— В безсъзнание е — обясни Синдер.
Ърланд вдигна вежди едва забележимо.
— Разбирам. Ще му предадете ли тогава едно съобщение? — Преди Синдер да успее да му отговори, докторът си нахлупи шапката и пое дълбоко въздух. — Чумата не е случайна трагедия. Това е биологична война.
— Какво? — Синдер стовари ръцете си върху бюрото. — Какво искате да кажете?
— Поне от шестнадесет години насам, ако не и повече, лунната корона използва антителата в кръвта на ненадарените, за да създаде лекарство. Но преди шестнадесет години летумозисът дори не съществуваше, а това означава, че и той е бил произведен в някоя лунна лаборатория. Лунитяните са искали да отслабят земляните, да ги направят зависими от своето лекарство. — Той се потупа по гърдите, сякаш търсеше нещо в джоба си, но после явно осъзна, че то не е там. — А, да, вярно. Посочил съм разкритията си в портскрийна, който е у господин Трън. Моля ви, предайте го на Негово Величество, когато дойде на себе си. Земята трябва да знае, че тази война не е започнала със скорошните нападения. Тази война тече под носа ни повече от десетилетие и аз се боя, че Земята губи.
Последва мълчание, което ги задушаваше. Синдер се наведе над микрофона.
— Няма да загубим.
— Вярвам ви, госпожице Лин. — Дъхът на доктора потрепери. — А сега… Крес би ли дошла по-наблизо, моля те?
Крес се скова. Притисна се към Трън, когато всички се обърнаха към нея, и само нежното му побутване отлепи краката й от пода. Тя се приближи бавно до прозореца, който ги отделяше от изолатора. Едва когато застана пред микрофона, тя разбра, че прозорецът гледаше само в едната посока. Крес виждаше доктора, но от другата страна той гледаше собственото си отражение.
Без да сваля любопитния си поглед от Крес, Синдер се покашля: