Синдер се препъна и падна на колене, като гледаше вторачено свитото тяло. Вътрешната й аудиосистема не можеше да се откъсне от този ужасен звук и го заповтаря до безкрай — все същото свирепо разкъсване. Все същото тежко тупване от удара на Ико в земята.
Стомахът й се надигна, но Синдер се овладя, откъсна погледа си от Ико и погледна — не към Вълка, а към Сибил.
Чародейката стоеше на края на рампата. Красивото й лице се бе изопнало от концентрацията. Като че някъде отдалеч Синдер разбра, че стражите се бяха надигнали от земята. И отново обграждаха приятелите й.
Тя изръмжа и загърби всички. Загърби Вълка.
Сибил беше врагът.
Вълка се обърна с лице към нея. Краката му затупкаха по асфалта.
Но Синдер не даваше пукната пара — беше прекалено съсредоточена върху биоелектричеството, което се изливаше на вълни от Сибил. Енергията на Сибил беше изкривена, арогантна, горда и Синдер тъкмо се бе мушнала между пукнатините в мислите й, когато дойде ударът.
Вълка се блъсна в нея, събори я на земята, но Синдер нищо не усети. Той я притисна да не мърда, а в това време Синдер си проправяше път из дарбата на Сибил. Запозна се отблизо с начина, по който енергията се къдреше на вълни около ръцете и пръстите й. И колко различен беше от начина, по който същата енергия кипеше и пулсираше в мозъка й.
Вълка оголи острите си зъби и тогава Синдер откри мястото, където дарбата на Сибил кипеше нагорещена от опитите й да контролира Вълка, оставяйки другата част от мозъка й хладен и уязвим.
Когато Вълка приближи със зъбите си незащитеното гърло на Синдер, тя сграбчи съзнанието на Сибил и нанесе атака.
Глава петдесет и пета
Туп.
Крес вдигна глава точно когато Ико се свлече от гърба на Вълка и падна на твърдата земя, счупена и обезобразена. Побиха я тръпки. Дори от това разстояние се виждаше разкъсаната плът и проблясващите жици.
— Какво стана?
Тя се извърна към Трън. Крес беше коленичила до него и се мъчеше да му помогне. Той беше отнесъл силен юмручен удар в корема, който му изкара въздуха, но сега пак дишаше и говореше.
— Струва ми се, че току-що изгубихме Ико. Можеш ли да се изправиш?
Трън изпъшка, като още се държеше с една ръка за корема.
— Да — каза той, но май хич не беше сигурен.
Нещо шавна. Крес хвърли поглед нагоре, изпищя и заби пръстите си в ръката на Трън. През изминалите минута-две стражите стояха парализирани, с празни лица, но сега отново се размърдаха. Единият от тях простена.
Трън се вдигна на крака.
— Така е по-добре — рече той, макар че лицето му все още бе изкривено. — Виждаш ли някъде пръчката ми? Или ножа?
Тя зърна пръчката зад един от мъжете, чийто разярен поглед вече не бе ни празен, ни безобиден.
— Крес?
— Стражите отново се изправиха.
Трън се сви.
— И шестимата ли?
Крес хвърли поглед през рамо.
— А Синдер лежи на земята — може би е в безсъзнание. Вълка още е под контрола на Сибил и… струва ми се, че той ще… — Тя стисна силно Трън за ръката, ужасено гледайки как Вълка изпълзя до Синдер и я притисна към земята. Крес искаше да извърне поглед, но не можеше, сякаш беше попаднала в кошмар, от който нямаше измъкване.
— Звучи ми много страшно.
Като трепереше, Крес притисна гърба си към Трън и се запита каква ли смърт я чакаше. Дали щеше да свърши с разбит череп в цимента? Или с прекършен врат като Ико?
— Мисля, че е време.
И докато в мислите на Крес продължаваха да се нижат ужасните неща, които можеха да я сполетят, изведнъж тя усети как някой я завъртя, наклони я назад, а една силна ръка я подхвана под гърба. Тя извика и се улови за рамото на Трън.
И тогава той я целуна.
Битката прерасна в буря, а те стояха заклещени във вихъра й — ръцете му я закриляха от вятъра, полите й плющяха край нозете й, а устните му бяха нежни, търпеливи, като че цялото време на света бе единствено тяхно. Заля я топлина и Крес затвори очи. Ръцете й жадуваха да обгърнат врата му, но тялото й цяло бе изтръпнало, замаяно и тя едва стискаше с ръце ризата му.