— Тогава ти спри да ми припадаш! — Той стана. — Може ли вече да тръгваме, преди цялата армия на Републиката да е довтасала?
Синдер се надигна, примигна.
— Ико…
— А, да. Вълк, ще доведеш ли андроида, моля те? А също и императора. Предполагам, че все още е някъде тук, а?
Императорът. В суматохата Крес напълно го беше забравила.
— Сирени.
Крес погледна към Вълка. Главата му беше наклонена на една страна.
— Идват насам.
— А това означава, че армията не е много далеч зад тях — обади се Синдер. — Предполагам, че от Хиацинт няма и следа, нали?
Никой не отговори. След като битката беше започнала, пилотът им се бе изпарил. Крес облиза устните си. Дали ги беше предал? Дали беше съобщил на Сибил за плана им?
— Очаквах го — поде пак Синдер. — Трън, ти идваш с мен в пилотската кабина. С Хиацинт се упражнявах да излитам… веднъж. Ще ми помогнеш да си размърдам паметта.
Всички заедно побързаха да отнесат в товарното счупеното тяло на Ико и Каи, който все още беше в безсъзнание.
Тогава чуха смях. Пронизителен, напрегнат смях, от който Крес се вледени.
Сибил се мъчеше да стане на крака. Успя да се изправи, направи две-три несигурни крачки и падна на едно коляно. Отново се изсмя и вплете юмруци в дългата си чорлава коса.
Ненадейно Вълка избута Крес, хукна надолу по рампата, сграбчи отпред Сибил за бялото сако и я дръпна рязко към себе си. Очите на чародейката се извиха навътре.
— Къде е? — кресна той. — Жива ли е?
Дори от върха на рампата Крес виждаше горящата омраза в очите му, по-силна от която беше единствено нуждата му да узнае, да получи малка надежда, че Скарлет още е жива. И той има шанс да я спаси.
Но главата на Сибил клюмна на една страна.
— Какви… какви хубави птички! — рече тя, а сетне бе обхваната от пристъп на несвързан кикот.
Вълка изръмжа и оголи зъбите си. За миг цялото му тяло се разтресе и Крес си помисли, че той ще разкъса врата й. Тогава Вълка пусна тялото на Сибил на земята. Тя падна тежко, изскимтя при удара и се изви по гръб. И пак започна да се смее, като гледаше към небето. Слънцето залязваше, но пълната луна бе изгряла над хоризонта на града.
Вълка й обърна гръб и с твърди стъпки се качи по рампата. Когато мина край Крес, избягна погледа й.
Крес гледаше смутена, а в това време господарката Сибил вдигна и двете си ръце към небето. Смееше се. Смееше се.
Рампата взе да се повдига и бавно скри Сибил и окървавените стражи, разпръснати по покрива. Ревът на двигателите удави както побъркания смях, така и воя на сирените отвъд стените на двореца.
Глава петдесет и шеста
Видеше ли я, човек щеше да си каже, че с ефирната си червена сватбена рокля и финия златен воал, който падаше до китките й, Левана е едно ведро видение. Тя беше седнала на канапето в покоите за гости в съвършена поза, а ръцете й бяха сключени в скута.
1. Само дето изобщо не бяха сключени, а бяха свити в ядни юмруци.
2. Във всеки юмрук тя стискаше сватбен пръстен. Единия го беше носила твърде дълги години, онзи, който някога бе повярвала, че ще й донесе любов и щастие, но й бе донесъл само болка.
3. Другият трябваше да й донесе не любовта на един сляп, себичен съпруг, а любовта на цяла планета. И досега трябваше да го е сложила.
4. Всичко вървеше отлично.
5. Само някакви си минути я деляха от пътеката, по която щеше да мине. Само няколко мига.
Досега трябваше да е женена. Досега трябваше да е изрекла брачния обет, който да я направи императрица.
Само да разбере кой беше виновен за това закъснение, щеше да измъчва слабия му ум, додето се превърнеше в жалък идиот с потекли лиги, който се ужасяваше от собствените си ръце.
Едно почукване прекъсна фантазиите й. Левана премести погледа си към вратата.
— Влез.
Първо влезе един от нейните стражи, който придружаваше Торин — досадния съветник на младия император, дето винаги беше неотлъчно до него. Тя го изгледа свирепо през златното було, при все че знаеше, че той не може да я види.
— Ваше Прославено Величество — поде Торин и ниско се поклони. Притуреното ново прилагателно, ведно с по-ниския поклон от обичайното, изправи косата на врата й. — Позволете да ви поднеса най-дълбоките си извинения заради забавянето и заради новините, които трябва да ви съобщя. Принудени сме, боя се, да отложим сватбената церемония.