— Ще направя всичко, всичко — повтори Крес и отви косата си от китките. — Само кажете какво.
— Видя ли как се държат другите момичета? — Трън сияеше. — Защо не можеш и ти да бъдеш толкова внимателна.
Другото момиче го тупна по рамото.
— Тя дори няма представа какво ще поискаме от нея. — Крес за първи път спря погледа си на момичето. То имаше къдрава червена коса, лунички красяха целия й нос, а формите й изпъкваха несправедливо преувеличени до Синдер, която си беше доста ръбата. Мъжът зад тях се извисяваше и над двете им, имаше кестенява коса, която стърчеше на всички страни, а поизбледнелите му белези намекваха, че в живота му не минаваше и ден без сбивания. На устната му се виждаше съвсем прясна драскотина.
Крес си придаде самоуверен вид.
— Как да ви помогна?
— Когато говорихме предишния път с теб, в деня на бала, тогава ми каза, че шпионираш висшите политици на Земята и след това докладваш на Левана. Каза ми още, че веднъж стане ли императрица, Левана планира да убие Каи, за да се сдобие с пълен контрол над Източната република. А тази власт тя ще използва да удари всички земни страни с мащабна атака.
Крес кимна, може би прекалено енергично.
— Искаме хората да научат на какво е готова Левана само и само да завладее цялата Земя, а не единствено Републиката. Стига другите лидери на Земята да научат, че през всичкото това време ги е шпионирала и възнамерява да нападне страните им при първа възможност, тогава те никога не биха приели тази сватба. Не биха приели Левана да стане една от тях. Тогава сватбата ще се отмени и… ако късметът е на наша страна, ще успеем да… Крайната ни цел е да детронираме кралицата завинаги.
Крес облиза устни.
— И… каква е моята задача?
— Да ни намериш доказателства. Трябват ни доказателства за кроежите на Левана, за пъклените й дела.
Замислена, Крес се отпусна назад на стола си.
— Имам копия от всички подслушвания, които сме правили през годините. Няма да е трудно да се намерят онези видеозаписи, които са най-уличаващи. Мога да ви ги изпратя по ДИРКОМА.
— Отлично!
— Но тези улики все пак са косвени. Те биха доказали само, че Левана си е вряла носа в работите на другите лидери, а не че е имала планове да окупира страните им. Аз дори нямам документи, че Нейно Величество е искала да убие императора. Това са си мои подозрения, изводи, които съм си направила от подхвърлени реплики на господарката.
— Добре, ще вземем, каквото имаш. Левана вече веднъж ни нападна. Няма да се наложи дълго да увещаваме хората на Земята, че тя пак би го сторила.
Крес кимна, но ентусиазмът й се бе поизпарил. Покашля се и каза:
— Господарката ще познае кадрите и ще разбере, че аз съм ви ги дала.
Усмивката на Синдер взе да чезне и на Крес й стана ясно, че нямаше нужда да дава повече пояснения. За предателство щяха да я екзекутират.
— Съжалявам — рече Синдер. — Ако имаше как да те отведем оттам, веднага щяхме да долетим при теб. Но не можем да рискуваме да кацнем на Луната. Минаването през охраната на аеродрума…
— Но аз не съм на Луната! — Крес изстреля думите с нова надежда. — Няма да става нужда да ходите на Луната. Аз не съм там.
Синдер разгледа внимателно стаята на Крес.
— Но нали каза, че не си успяла да се свържеш със Земята, значи не може да си тук…
— Намирам се на сателит. Мога да ви дам координатите му. Още преди няколко седмици проверих дали Рампион разполага със съвместими механизми за скачване. Ако не друго, поне двете стандартни капсули на борда са съвместими. Те… нали са още с вас?
— Намираш се на сателит ли? — възкликна Трън.
— Да. Нагласен е да обикаля около Земята през полюсите на шестнайсет часа.
— Откога живееш на сателит?
Крес нави косата си около пръстите.
— От седем години… или там някъде.
— От седем години? И напълно сама?
— Д-да. — Крес сви рамене. — Господарката ми носи храна и вода. Имам достъп до мрежата, така че не е чак толкова лошо, но…
— Та ти си затворник! — ахна Трън.
— Предпочитам да се наричам девойка, изпаднала в беда — измърмори тя. Устата на Трън се изви нагоре и неговата съвършена полуусмивка от фотографията на завършването му изгря. Видът му беше съвсем мъничко дяволит и обезоръжаващо чаровен. Сърцето й спря. Но и да бяха видели как Крес се разтапя на стола си, никой от четиримата не обели и дума.