— Бихте ли обяснили защо?
Той се изправи, но почтително задържа погледа си сведен към земята.
— Негово Императорско Величество, император Каито, беше отвлечен от личните му покои и качен на космически кораб, който не може да бъде проследен.
Пръстите на Левана се свиха около сватбените пръстени.
— От кого?
— От Лин Синдер, Ваше Величество. Киборгът беглец от бала. Подпомогната, както изглежда, от неколцина съучастници.
Лин Синдер.
Всеки път, щом чуеше името й, кралицата искаше да се изплюе.
— Разбирам — отвърна тя, без да може да смекчи силата на гнева си. — Трябва ли да повярвам, че не сте осигурили никакви предохранителни мерки при опит за подобно покушение?
— Охраната ни беше пробита.
— Пробита.
— Да, Ваше Величество.
Кралицата стана права. Около ханша й роклята изшумоля като бриз. Съветникът не трепна, макар че трябваше да се уплаши.
— Казвате ми, че това младо момиче не само избяга от затвора ви и успя да се измъкне от ръцете на вашата опитна армия, ами сега е нахлула в двореца, в частните покои на самия император, отвлякла го е и се е измъкнала, така ли?
— Точно така, Ваше Величество.
— И какви действия предприехте, за да ми върнете годеника?
— Вдигнали сме на крак всички отдели на полицията и армията, с които разпола…
— НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.
Този път Торин трепна.
Левана успокои дъха си.
— Републиката се провали прекалено много пъти по отношение на Лин Синдер. Оттук насетне аз ще използвам собствени средства и тактики, за да я открия. Хората от моята стража ще трябва да прегледат всички записи от охранителните камери през последните четиридесет и осем часа.
Съветникът стисна ръцете си зад гърба.
— Ще се радваме да ви дадем достъп до записите, с които разполагаме. Но трябва да знаете, че приблизително два часа от днешния следобед липсват на записите заради пробива в системата ни.
Левана се изсмя презрително.
— Добре. Донесете ми онова, с което разполагате.
На вратата се показа чародей Еймъри Парк.
— Ваше Величество. Бих желал да разменя няколко думи с вас насаме.
— С удоволствие. — Тя махна с ръка на Торин. — Свободен сте, но да знаете, че некомпетентността на охраната ви няма да бъде пренебрегната.
Без да възрази и като се поклони още веднъж, съветникът си излезе. Веднага щом той си тръгна, Левана махна булото от главата си и го захвърли върху канапето.
— Младият император е бил отвлечен, и то от собствения му дворец. Земляните са жалки хора. Чудно е как още не са изчезнали.
— Напълно подкрепям мнението ви, Ваше Величество. Вярвам, че господин Торин не ви е съобщил за другото интересно събитие от вечерта?
— Какво събитие?
Очите на Еймъри заиграха.
— Изглежда, че доктор Сейдж Дарнел се намира в двореца в момента, затворен в един от изолаторите в изследователското крило.
— Сейдж Дарнел? — кралицата спря. — Посмял е да се върне, след като помогна за бягството на онова окаяно момиче?
— По всичко личи, че двамата са работили заедно, при все че останах с убеждението, че на доктор Дарнел не му остава много време. Явно се е заразил с необикновен щамп на летумозиса, който се развива по-бързо от обикновения. А и да не забравяме — той е лунитянин.
Сърцето на Левана подскочи. Това отваряше някои интересни възможности.
— Отведи ме при него — каза тя, като наниза на пръста си истинския си сватбен пръстен. Другият, който щеше да я прикове за император Каито, тя остави в стаята.
— Трябва да ви предупредя — обади се Еймър, когато тя го последва в коридора, — че асансьорите в целия дворец не работят. Ще трябва да използваме стълбите.
— Земляни — изръмжа кралицата и повдигна крайчеца на роклята си.
Сякаш прекосиха безкраен лабиринт, но най-сетне се добраха до изследователското крило. Пред лабораторията се бе струпала тълпа от правителствени лица и Левана се изсмя с презрение, като си помисли, че всички те възнамеряваха да скрият случилото се от нея. И то когато Сейдж Дарнел, както и Лин Синдер, бяха неин проблем, който можеше да реши, както си поиска.
Тя влезе в лабораторията, вмъкна се в умовете на мъжете и жените наоколо и им вмени силната необходимост да отидат другаде.