— Това е биологическа война. — Доктор Дарнел се изкашля в свивката на ръката си, оставяйки тъмночервени петна. — А Земята дори не знае.
— Така ще бъде и занапред. Защото аз ще стоя тук и ще ви гледам, докато умирате.
Той се изсмя остро.
— Наистина ли смятате, че ще отнеса тази тайна в гроба си?
Внезапен гняв прониза тялото на Левана.
Очите на доктора се бяха изцъклили, но усмивката му се ширеше от ухо до ухо, додето той изучаваше прозореца.
— Огледалото, в което се оглеждам, е огромно. Невъзможно е да се скрия от онова, което съм… от онова, в което съм се превърнал. Кралице моя, вие не бихте пожелали да умрете в такава стая. Допускам, че ще разкъсате собствената си плът, ако бъдете принудена да се взирате в него толкова дълго.
Левана стисна ръцете си в юмруци и заби нокти в дланите си.
— Ваше Величество.
Тя въздъхна и се насили да разтвори ръцете си. Дланите й пареха от болка. Еймъри се бе върнал с Джерико, капитана на стражата й. Мъжът изглеждаше като излязъл от страховита битка.
— Най-накрая. Къде се маете със Сибил? Докладвай!
— Кралице моя — Джерико се поклони, — заедно с чародей Мира и петима от най-добрите ми стрелци успяхме да обградим Лин Синдер и нейните придружители на площадката за извънредни кацания, която се намира на покрива на тази кула.
Надежда стопли гърдите на кралицата.
— Заловихте ги, нали? Не са успели да ви се измъкнат?
— Не, Ваше Величество. Не постигнахме целта си. Двама от хората ми са мъртви, другите трима са сериозно ранени. Аз самият бях в безсъзнание, когато корабът е отлетял с предателите и император Каито на борда.
Яростта отново задра с нокти гърба й в отчаян порив да бъде отприщена.
— А къде е чародей Мира?
Мъжът почтително сведе глава.
— Мъртва е, Ваше Величество. С дарбата си Лин Синдер подложи на мъчения ума й — аз сам чух писъците й. Онези, които са били в съзнание, ми докладваха, че след като корабът потеглил, чародей Мира се хвърлила от покрива. Тялото й бе открито в градините.
В стаята се разнесе безумен кикот. Левана се извърна назад — докторът се бе превил надве и риташе с пети по масата.
— Заслужаваше си го, змията му със змия. Да държи малкото ми златно птиченце затворено в клетка толкова години!
— Ваше Величество.
Левана пак се обърна към Джерико.
— Какво?
— Успяхме да заловим един от съучастниците на Лин Синдер. — Джерико посочи към коридора. Чуха се стъпки и след миг влязоха двама мъже. Един страж придружаваше…
— Скъпи мой, сър Глина — усмивката на кралицата не закъсня.
При все че ръцете му бяха вързани на гърба, мъжът стоеше изправен, в приличен вид и в по-добро от всякога здраве. Явно, че на кораба на Лин Синдер не се бяха държали с него като със затворник.
— Кралице моя — той склони глава.
Тя набързо го претърси с дарбата си за следи от присмех или бунт, но не откри нищо. Мъжът беше безучастен и податлив както винаги.
— Научих, че във важна битка сте изоставили чародейката си, за да заемете страната на Лин Синдер срещу лунната корона. Присъствието ви тук ме навежда на мисълта, че сте участвали в отвличането на годеника ми. Вие сте предател спрямо мен и трона. Как ще се защитите?
— Невинен съм, кралице моя.
— Естествено, че сте невинен. — Левана прихна. — Как ще го докажете?
Той издържа на погледа й, сякаш нямаше угризения.
— По време на битката на кораба чародей Мира беше погълната от усилието да контролира лунния войник, преминал на страната на бунтовниците. Моите способности останаха отворени и Лин Синдер ме застави да се подчиня на волята й и да се сражавам срещу моята чародейка, което в крайна сметка я принуди да напусне кораба без мен. Но аз осъзнах възможността да спечеля доверието на бунтовниците и прекарах последните седмици като шпионин с намерението да докладвам слабостите и стратегиите им, когато най-сетне успея да се завърна при моята кралица, на която за мен е чест да служа.
Тя се усмихна самодоволно.
— Несъмнено, нетърпението ви да се завърнете се дължи и на желанието ви да видите обичната си принцеса.
Ето, най-сетне. Съвсем леко вълнение накъдри повърхността на езерото, след което то отново стана неподвижно като стъкло.