— Не мога. Имам нужда от помощта ти.
Той въздъхна развълнувано и тя видя, че решимостта му рухна.
— Вярваш ли, че Селена може да свали Левана от трона?
Синдер захапа вътрешната страна на бузата си и кимна.
— Вярвам.
— В такъв случай се надявам да не се бави много.
Синдер прокара ръцете си надолу от двете страни на тялото си и усети как напрежението я притиска в гърдите.
— Каи, чуй ме. Принцеса Селена може да не е точно това, което ти си се надявал да бъде. Не искам да останеш разочарован. Знам, че си вложил много усилия, за да я откриеш и…
— Защо? Какво й има?
Синдер трепна и сключи ръце. Метал в плът.
— Ами, тя е била спасена от пожара, но той е унищожил голяма част от тялото й. Изгубила е някои крайници. Наложило се да й присадят и кожа. И… тя не е… съвсем цяла.
Той сбърчи вежди.
— Какво намекваш? Да не би да е в кома?
— Вече не. — Тя се подготви за реакцията му. — Но принцесата е киборг.
Той ококори очи, а сетне погледът му взе да се стрелка из стаята, сякаш не можеше да гледа Синдер, докато смила информацията.
— Разбирам — рече той бавно, преди отново да срещне очите й. — Но… тя е добре, нали?
Въпросът я свари неподготвена и тя се изсмя слисано.
— О, да, добре е. Тоест, половината от хората по света искат да я убият, другата половина искат да я вържат за трона на Луната, а тя точно за това си е мечтала винаги. Тъй че, чувства се отлично.
Той впи поглед в нея, като че пак се питаше дали Синдер е с всичкия си.
— Какво?
Синдер затвори очи и се помъчи да зарови надигащата се у нея паника. Отвори ги отново, разпери ръце помирително. Поколеба се.
Погледна към тавана.
Пое си дъх.
Срещна погледа му.
— Каи, аз съм. Аз съм принцеса Селена.
Глава шестдесет и първа
Лицето на Каи беше объркано, сякаш Синдер бръщолевеше несвързано. Сватбеният пояс се изплъзна от ръцете му и падна безшумно на пода. Щом тишината взе да става неловка, Синдер се покашля.
— И в случай че се питаш, говорих саркастично за „великите“ работи по-рано. Не че, тоест… знам, че си имаш свои проблеми, за които да се тревожиш, затова не трябва да… аз не… добре съм наистина. Последните две-три седмици бяха малко тежки с цялата тази… — тя завъртя бурно ръцете си във въздуха — работата около Пеони, бала, Левана, сватбата. А сега и доктор Ърланд почина, заловиха Скарлет, Трън ослепя, а Вълка… За него не съм сигурна. Толкова е неподвижен напоследък, че наистина почвам да се тревожа. Но иначе всичко е под контрол. Мога да се справя. Аз…
— Млъкни. Моля те, млъкни.
Тя затвори уста.
Тишината се проточи.
Синдер отвори уста, но Каи вдигна ръка. И тя пак я затвори. Захапа устни.
— Ти? — рече той накрая. — Ти си принцеса Селена?
Синдер се намуси и потърка китката си.
— Изненадан ли си?
— През цялото това време?
Тя сведе глава — изведнъж се бе почувствала неловко от начина, по който я гледаше.
— Технически погледнато, да. Доктор Ърланд пръв се досети, когато ме отведоха от лотарията, за да ме инжектират с летумозис. Направил ми е ДНК анализ и… така. Но той решил да не ми казва, докато не ме тикнаха в затвора, което усложни нещата.
Каи избухна в смях, но не за да й се подиграе. Пое си дълбоко дъх и разтри очите си. Съмнението беше го завладяло бързо, но след това далеч по-бързо дойде осъзнаването.
— О, звезди. Левана знае, нали? Затова те мрази толкова много. Затова е решена на всяка цена да те намери.
— Да, знае.
— Значи ти си била. През цялото време ти си била.
— Приемаш нещата далеч по-добре, отколкото си представях.
Той прокара ръце през лицето си.
— Не, знаеш ли, всичко се връзва. В известен смисъл. — Той я погледна. — Но… по необяснима причина винаги съм си представял принцесата… знам ли и аз. В рокля.
Синдер се засмя.
— А и винаги съм си мислел, че веднъж да я намеря, всичко лесно ще се нареди. Просто… ще обявим пред света, че тя е истинската кралица, а Левана ще изпълзи в някоя дупка. Никога не съм си мислил, че тя вече знае. И ще се бори срещу това.