Синдер повдигна едната си вежда.
— Започвам да си мисля, че май не познаваш много добре годеницата си.
Той я погледна навъсено.
— Край, Синдер, дотук бяха тайните. Не знам дали ще мога да оцелея след още едно твое голямо разкритие, затова, ако имаш да ми казваш и друго, давай. Сега.
Синдер се залюля на пети и се замисли.
Киборг. Лунитянка. Принцеса.
Никакви тайни повече. Никакви лъжи.
Е, само една.
Синдер си помисли, че може би мъничко е влюбена в него.
Но нямаше начин да му го признае и вместо това прошепна:
— Не мога да плача — и отпусна раменете си. Каи примигна, два пъти, после се почеса по ухото и погледна встрани.
— За това вече знаех.
— Какво? Откъде?
— Настойникът ти… може да ми е споменала нещо по въпроса. А и аз… видях медицинското ти досие.
— Медицинското… — Очите й се разшириха. — Видял си… значи знаеш…?
— Ти беше беглец и аз трябваше да науча повече за теб, и… съжалявам.
Тя стисна очи. Беше виждала диаграмата на киборгските си импланти. Всяка жица. Всеки синтетичен орган. Всеки промишлено произведен панел. Прилошаваше й, като си помислеше за диаграмата. И не можеше да си представи какво ли би си помислил друг човек, ако я зърнеше. Какво ли си бе помислил Каи.
— Не, няма нищо. Никакви тайни повече.
Той направи крачка към нея.
— Очите ти… наистина ли са…?
— Синтетични — измърмори тя, когато той не можа сам да каже думата.
— И затова не можеш да плачеш, така ли?
Тя кимна, без да може да го погледне, при все че той се приближи на няма и две крачки от нея.
— Слъзните канали не ми трябват, за да ми овлажняват очите, и само се пречкали на… — Тя почука с пръст по слепоочието си. — В ретината на окото имам скенер и дисплей. Като малък нетскрийн е, тъй че има доста жички. О, звезди, не е за вярване, че ти разкривам всички тези подробности. — Тя зарови лице в ръцете си.
— Знаеш ли, възхитително е — каза Каи.
Синдер едва не се задави от собствения си смях. Каи се пресегна към ръцете й.
— Може ли да надникна?
Тя изпъшка. Ако имаше способността да се черви, лицето й би станало червено като сватбения му пояс. Засрамена и примирена, тя го остави да вземе ръцете й и с мъка издържа погледа му. Каи бе впил очите си в нейните, като че проникваха чак до контролния й панел, но след миг поклати глава.
— Човек никога не би разбрал.
Като се опитваше да не мърда, Синдер вдигна очи към тавана. Малко се ненавиждаше за онова, което се канеше да направи, но нима вече имаше значение? Той никога повече нямаше да се подведе и да повярва, че тя е човек.
— Гледай в дъното на левия ми ирис — каза тя тихо, включи дисплея в ретината си и изкара канала с новините, който беше гледала, преди да пристигнат в Ню Бейджин — новините от Африканския съюз. Говорителят съобщаваше нещо, но Крес не си направи труда да включи звука. Каи наведе главата си надолу. След миг устните му се разтвориха.
— Има… това…?
— Да, новините са.
— Екранът е толкова малък. Просто една точица.
— Аз го виждам далеч по-голям. — По гръбнака на Синдер пробягна тръпка. Той я изучаваше с почти детско изумление, стоеше толкова близо и още държеше ръцете й. Каи осъзна това едновременно с нея. Изражението му внезапно се смени и тя разбра, че той вече не гледаше към дисплея в ретината й, нито към синтетичните й очи. Той гледаше нея.
Сърцето й затуптя бързо.
Каи облиза устните си.
— Съжалявам, че наредих да те арестуват. Но се радвам, че си добре.
— Наистина ли? И не се сърдиш, че те… прострелях?
Устните му се извиха и той погледна надолу. Взе киборгската й ръка, вдигна я и огледа металните пръсти.
— Не си спомням на медицинската диаграма да се споменава нещо за пистолет. Охраната ми щеше да намери тази информация за полезна.
— Обичам да подхранвам известна загадъчност около себе си.
— Забелязах.
Тя следеше с очи как палецът му галеше пръстите й и едва си поемаше дъх, не можеше да помръдне.
— Ръката е нова — рече тя шепнешком.
— Чудесна изработка. — Гласът му също се бе снишил.
— Покритието е само от титан. — Синдер сама не знаеше защо му каза това. Дори изобщо не разбираше какво говори.