Искрящо белият космически кораб с украсите си от руни беше кацнал на площадката в двореца на Ню Бейджин още преди петнадесет минути, но все така стоеше затворен. Един журналист от Африканския съюз говореше монотонно зад кадър за разни тривиални подробности около сватбата и коронацията — колко диаманта имало в короната на императрицата, колко дълга била пътеката, броят на очакваните гости и, естествено, за пореден път се споменаваше, че самата министър-председателка, госпожа Камин, е била избрана да води брачната церемония.
Но докторът беше доволен, че от работата с годежа имаше поне нещо положително — цялата тази врява покрай него беше изместила вниманието на медиите от госпожица Синдер. Той бе таил надежда, че момичето е имало достатъчно здрав разум да се възползва от случая, да дойде и да го намери, при това бързо, но това още не бе станало. От ден на ден той се изпълваше с все повече нетърпение и започваше силно да се тревожи за Синдер, но нямаше какво друго да стори, освен да чака търпеливо в тази забравена от бога пустиня, да продължава проучванията си, да прави планове за деня, в който целият му тежък труд най-сетне щеше да даде плод.
Отегчен от репортажа, доктор Ърланд свали очилата си, духна отгоре им и ги затърка в ризата си. Явно, че хората на Земята бързо забравяха предразсъдъците си, щом станеше дума за знатна сватба, а може би просто бяха ужасени, за да говорят открито за лунитяните и деспотизма им, особено когато спомените за атаките на хибридните вълци бяха така свежи в колективната им памет. Освен това след обявяването на годежа поне двама души от световни медии — единият администратор на мрежова група в Букурещ-на-морето, другият редактор на новините от Буенос Айрес — бяха обявили, че императорът прави грешка с този съюз. И двамата бяха свършили със самоубийство. Ърланд допускаше, че това беше тактичен начин да се каже „убити от лунитяните“, но върви, че го доказвай. Всички хора мислеха едно и също, без значение дали го изричаха на глас, или мълчаха — кралица Левана беше убийца, деспот, а сватбата щеше да донесе гибел на Земята.
Но целият му гняв беше обуздан от съзнанието, че е лицемер.
Левана ли била убийца? Е, той й бе помогнал да стане такава.
Преди много години, цяла вечност, както му се струваше, докторът бе част от водещите учени в екипа, който правеше проучвания на Луна в генното инженерство. И бе оглавил някои от най-големите им научни постижения още когато Чанари беше кралица, преди Левана да я свали от престола, преди неговата Месечинка да бъде убита, преди принцеса Селена да бъде отведена тайно на Земята. Пръв той бе успял да съчетае гените на арктически вълк с тези на десетгодишно момче, давайки на момчето не само физическите способности, които с екипа си вече бяха усъвършенствали, но и свирепите инстинкти на зверовете.
Понякога нощем Ърланд сънуваше воя на онова момче в тъмнината.
Той потрепери. Дръпна завивката, че да покрие краката си, и се обърна пак към репортажа.
Най-накрая вратата на космическия кораб се вдигна. Светът гледаше как рампата се удря в земята.
От кораба най-напред слезе голяма група лунни благородници, накичени в трептяща коприна, надиплен шифон и шапки с воали, неизменните шапки с воали. Те бяха станали доста модерни по времето на кралица Чанари, която подобно на сестра си отказваше да покаже истинското си лице пред хората.
Ърланд откри, че се е привел по-близо до екрана — питаше се дали ще може да познае под мантиите им някои от своите някогашни връстници. Но опитът му не сполучи. Много години бяха изтекли, а и съществуваше огромна вероятност изразителните подробности, които бе запомнил, да са били сътворени от обаянието им. Той самият винаги се бе отказвал от илюзията да изглежда по-висок, когато бе заобиколен от нарцистичното лунно кралско семейство.
След тях слязоха стражите, следвани от чародеите от трети ранг, надянали избродираните си черни дрехи. По желание на кралицата те всички до един бяха красиви, без да използват обаянието си, но Ърланд подозираше, че само един-двама сред тях са се родили с такава естествена красота. Мнозина от неговите колеги на Луна си бяха направили страничен бизнес, и то много доходен, предлагайки на чародеите и кандидатите за кралски стражи пластични операции, корекции с мелатонин, промени на тялото.