Но момчето пак не се приближи, а каза:
— Да, брат ми също е лунитянин, само че е щит.
Ред бе на Ърланд да ококори очи. Щит ли? Ето нещо наистина ценно. Много лунитяни пристигаха на Земята, за да предпазят ненадарените си деца. Но да се проследят тези деца, се бе оказало далеч по-трудна работа, отколкото Ърланд беше очаквал. Те се сливаха плътно със земляните и не горяха от желание да се разделят с маскировката си. Докторът дори се питаше дали и половината от тях бяха наясно с произхода си.
— На колко години е брат ти? — попита той и остави спринцовката на масата. — Ще ви дам двойно за кръвна проба от него.
Неочакваната настойчивост на Ърланд накара момчето да отстъпи крачка назад и тогава да отвърне:
— На седем. Но е болен.
— Какво му е? Имам болкоуспокояващи, разредители за кръвта, антибиотици…
— Болен е от чумата, сър. Имате ли лекарство за нея?
— Летумозис ли? — Ърланд смръщи вежди. — Не може да бъде. Кажи ми симптомите. Ще разберем каква е болестта му.
Момчето се ядоса, задето му казаха, че бърка. Но му пролича, че и слабо се обнадежди.
— Вчера следобеда му излезе обрив със синини по целите ръце, като че се е бил с някое момче. Само че не се беше бил с никого. Тази сутрин, като се събуди, целият гореше на допир, а не спираше да повтаря, че умира от студ даже в тази жега. Мама го погледна и видя, че кожата под ноктите му е посиняла. Точно като при чумата.
Ърланд вдигна ръка.
— Казваш, че се е обринал вчера, а тази сутрин пръстите му вече са били сини, така ли?
— Да — момчето кимна. — Освен това точно преди да тръгна насам, пъпките му започнаха да набъбват като пришки, но пълни с кръв. — То се сви.
Тревога се надигна у доктора, докато умът му търсеше обяснение. Първите симптоми приличаха на летумозиса, но той никога не беше чувал болестта да преминава толкова бързо през четирите си фази. А и обривът беше станал на циреи… никога преди не беше виждал такова нещо.
Не му се мислеше, че това е възможно, но от друга страна, от години очакваше то да се случи. Беше го предвидил. Беше се ужасявал от тази възможност.
Ако момчето казваше истината и братчето му наистина беше заболяло от летумозис, тогава това означаваше, че болестта е мутирала. И щом дори едно момче лунитянин е заболяло…
Ърланд грабна шапката от бюрото си и я надяна на оплешивяващата си глава.
— Води ме при него.
Глава осма
Крес не усещаше горещата вода, която се стичаше със сила по главата й. Извън банята, от всички екрани гърмеше опера от втора ера. Замряла в екстаз под течащия душ и с мощния глас на жената в ушите й, Крес беше звездата, девойката, центърът на вселената. Тя припяваше с пълно гърло, спираше се само колкото да се подготви за кресчендото. Не беше наизустила целия превод, но чувствата, вложени в думите, бяха от ясни по-ясни.
Печал. Трагедия. Любов.
Хладни тръпки я полазиха в рязък контраст с жаркия душ. Крес притисна гърдите си с длан, а гласът й заглъхна.
Болка. Самота. Любов.
Всичко винаги опираше до любовта. Не до свободата, нито до одобрението, а до любовта! До истинската любов, за която хората са пели през втората ера. Онази, която изпълвала душата на човек. Онази, която правела драматични жестове, саможертви. Онази, която била покоряваща, всепоглъщаща.
Жената изви глас напрегнато, следвайки цигулките и челото — кулминация, изпята и сред пороя на душа. Крес задържа тона, колкото се може по-задълго, опивайки се от начина, по който песента мина по нея, изпълни я с мощта си.
Първо на нея й свърши въздухът и неочаквано тя се усети замаяна. Задъхана, Крес се отпусна на стената. Кресчендото замря в простичък финал, пълен с копнеж, и в този миг водата изплю няколко пръски и спря. Душовете на Крес бяха разчетени, за да може запасите от вода да й стигнат до следващата визита на господарката Сибил.
Крес клекна и обви коленете си с ръце. Когато усети, че по лицето й има сълзи, тя го скри и се разсмя. Държеше се абсурдно мелодраматично, но си имаше добра причина за това.
Днес беше денят. Откакто преди приблизително четиринадесет часа от Рампион се бяха съгласили да я спасят, тя бе следила пътя им отблизо и до този момент те не се бяха отклонили от курса си. Рампион щеше да прекоси траекторията на сателита й след около един земен час и петнайсет минути.