И Крес щеше да получи свобода, приятелство, цел. И освен това щеше да бъде с него!
В съседната стая оперната ария започна отново, тихо, полека, с нежен копнеж.
— Благодаря! — тихо каза Крес на въображаемата си публика, която лудо ръкопляскаше. Момичето си представи, че вдига букет от червени рози и ги помирисва, макар че нямаше никаква представа как миришат розите.
И с тази нейна мисъл фантазията й се разпадна.
Крес въздъхна, надигна се от пода, преди краищата на косата й да са тръгнали надолу по канала. Косата тежеше много на скалпа й. Докато бе унесена от силата на арията, беше лесно да не обръща внимание, но сега тежестта беше на път да я прекатури, а и тъпо главоболие вече пълзеше от врата й нагоре.
Но днешният ден не беше ден за главоболия.
С една ръка Крес вдигна краищата на косите си и поне отчасти смъкна тежестта от главата си. В следващите няколко минути тя заизвива косата си, за да изцеди водата. После излезе изпод душа, грабна кърпата си — едно мишо сиво чудо на чудесата с дупки по ъглите, което ползваше от години.
— Намали звука! — извика тя по посока на стаята. Операта стихна и остана само фон. Една-две последни капки паднаха на пода от душа.
Крес чу звън. Стисна с две ръце косата си и дръпна надолу. Изцеди още една шепа вода, изтръска се добре под душа, после се уви в кърпата. Тежестта на косата й пак я теглеше, но сега поне беше по-поносимо.
Във всекидневната от всички екрани само този за ДИРКОМА показваше сцена от операта. Там се виждаше лице на жена в близък план, с дебел слой грим, изрисувани с молив вежди, лъвска грива от огненочервена коса, върху която се мъдреше златна корона.
На екрана имаше ново съобщение.
От потребител: Механик. Очакван час на пристигането: след 68 минути.
Крес бе замаяна от щастие. Мечтата й беше на път да се осъществи! Рампион идваше да я спаси.
Тя хвърли кърпата на пода и взе намачканата рокля, с която беше облечена преди малко — онази рокля, която й беше малко отесняла, малко окъсяла, тъй като Сибил я беше донесла, когато Крес беше само на тринадесет. Но от носенето роклята беше станала съвършено мека. И беше любимата на Крес, макар че си нямаше кой знае каква конкуренция.
Крес я намъкна през главата си, после хукна обратно към банята и започна работата по дългото разресване на сплетените възли. Нали най-сетне искаше да има порядъчен вид.
Не, искаше да бъде неотразима, но едва ли имаше смисъл да си губи времето в напразни мечти. Нямаше нито грим, нито накити, нито парфюм, нито дрехи, които да са й по мярка, а само най-основни неща за ежедневната хигиена. Беше бледа като луната, а щом изсъхнеше, косата й щеше да се накъдри без значение колко я опъваше. След като постоя малко пред огледалото, загледана в отражението си, Крес реши да я сплете на плитки — единствената й надежда да я обуздае. Тя раздели косата на тила си на три и в този миг гласчето на малката Крес изцвърча:
— Како?
Крес замръзна. От огледалото я гледаха собствените й ококорени очи.
— Какво има?
— Засякох кораба на господарката. Очаквам да пристигне след двадесет и две секунди.
— Не, не, не! Само не днес! — изсъска тя. Пусна косата си и хукна презглава към всекидневната. За първи път малкото й вещи не се въргаляха по пода и масите, а бяха прилежно подредени в едно извадено чекмедже, което се мъдреше на леглото й. Рокли, чорапи, бельо стояха сгънати до гребените и баретите й, до пакетите с храна, които й бяха останали от последното идване на Сибил. Най-отгоре Крес дори бе настанила удобно любимата си възглавница и одеялото.
Всичко доказваше, че се кани да бяга.
— О, звезди! — тя се втурна напред, взе чекмеджето с две ръце и го издърпа от леглото. Разгъна одеялото и възглавницата и ги метна набързо върху матрака. После завлече чекмеджето до писалището, от което го беше извадила.
00:14, 00:13, 00:12, отброяваше напевно малката Крес, докато тя се бореше да натика чекмеджето на мястото му. Но то отказваше да се затвори.
Крес клекна до него, огледа релсите и от двете страни. Още седем секунди й трябваха да го намести, като ту го вадеше, ту го прибираше, докато накрая успя да го затвори с трясък. Потта, а може би водата от още мократа й коса, се стичаше по врата й.