Един кичур коса се закачи в чекмеджето. Крес го дръпна, после набързо оправи леглото, както можа.
— Господарката пристигна. Желае да пуснем скобата за скачване.
— Отивам! — отвърна Крес, спусна се към екрана на входната рампа и въведе кода. Обърна се да огледа стаята, докато отвън скобата се протегна от стената, корабът на господарката се скачи, кислородът напълни пространството.
Оперната певица продължаваше да пее — господарката щеше да се ядоса, че Крес си губи времето, но поне…
Крес ахна. Погледът й падна на екрана, който се отличаваше от останалите с единственото си яркозелено съобщение на черния фон.
От потребител: Механик. Очакван час на пристигането: след 68 минути.
Тя чу приближаващите стъпки на Сибил и се спусна през стаята. Изключи екрана точно в мига, в който вратата на сателита се отвори със свистене.
Със заседнало в гърлото сърце Крес се извърна и се усмихна.
Сибил посрещна погледа й от вратата. Тя вече гледаше кръвнишки, но Крес си помисли, че между мига, в който я съзря и в който забеляза широката й усмивка, очите й се свиха още повече.
— Господарке! Каква изненада. Тъкмо излизам от душа. И слушах малко… опера — тя преглътна — устата й изведнъж беше пресъхнала.
Очите на Сибил потъмняха и тя хвърли поглед из стаята — екраните тихичко предаваха оперната певица, погълната от песента си. Сибил презрително изсумтя:
— Земна музика.
Крес захапа долната си устна. Известно й беше, че съществуваха музиканти, пиеси и други забавления за лунния двор от всякакъв род, но тъй като рядко ги записваха, тя нямаше достъп до тях. Като цяло лунитяните не обичаха да предават в галактиката явяването си на сцената. Много повече предпочитаха представленията на живо, където можеха да променят възприятията на публиката по отношение на уменията им.
— Спри звука на всички екрани! — тихо каза момичето, като се мъчеше да овладее треперенето си. В последвалата тишина Сибил прекрачи прага на стаята и вратата се затвори зад гърба й. Крес посочи познатата метална кутия, която Сибил носеше със себе си.
— Все още имам запаси от всичко, господарке. Да не би да е дошло време за нова кръвна проба? — попита тя, като добре знаеше, че не е дошло. Сибил намести кутията на леглото, спестявайки на Крес лошия си поглед заради намачканите завивки.
— Имам нова задача за теб, Кресънт. Вярвам, че си забелязала, че един от основните ни предаватели в двореца на Ню Бейджин беше обезвреден миналата седмица.
Крес си заповяда да бъде непринудена. Спокойна, несмутима.
— Да, забелязах. Записвачът в кабинета на императора.
— Нейно Величество смята, че това е един от най-важните ни източници на информация, които инсталирахме на Земята. Тя желае да програмираш нов предавател, който незабавно да бъде поставен там. — Сибил отвори кутията. Вътре имаше колекция от чипове и записващи устройства. — Сигналът отново трябва да бъде неуловим. Не бихме желали устройството да привлича внимание върху себе си.
Крес кимна, но май прекалено ентусиазирано.
— Разбира се, господарке. Няма да отнеме много време. До утре ще е готов, сигурна съм. Пак ли ще го скрият в лампа като последния?
— Не. Поехме ужасен риск, като промихме съзнанието на човека от поддръжката. Направи този така, че да може да се скрие по-лесно. Например върху картина, окачена на стената. Някой от другите чародеи вероятно ще се погрижи да го инсталира по време на предстоящата визита.
Главата на Крес продължаваше да се клати.
— Да, да, разбира се. Няма проблем.
Сибил се смръщи. Може би Крес бе прекалено мила. Тя спря да кима, но й беше трудно да се съсредоточи, докато часовникът тиктакаше в главата й. Ако Синдер и спътниците й забележеха лунната капсула, скачена за сателита й, щяха да си помислят, че Крес им е устроила капан. Но господарката Сибил никога не се застояваше дълго. Тя положително щеше да си тръгне много преди оставащият час да изтече. Положително.
— Има ли нещо друго, господарке?
— Има ли нещо от другите земни предаватели, което трябва да ми съобщиш?
Крес се напъна да си спомни нещо, което е чула през последните няколко дни. Уменията й в кибершпионажа се простираха далеч отвъд издирванията, отвъд проникването в земните информационни канали и бази с данни, отвъд програмирането на шпионски предаватели, които се инсталираха на стратегически места в домовете и кабинетите на разни висши политици. Едно от задълженията й беше да следи новините и да докладва всичко любопитно на Сибил и Нейно Величество.