Очите й блеснаха и загатнаха, че е ядосана.
— Какво пък толкова — рече тя на себе си. — С Хиацинт ще отидем при нея тогава.
Трън се смръщи и усети, че го жегна съжаление, задето по-рано се бе присмял на момичето, па макар и само наум. Ами, ако то наистина се бе побъркало от самота?
— Хиацинт ли?
Тя се изправи, косата й се разлюля около глезените й. По-рано той не бе могъл да прецени ръста, но като видя сега, че не беше по-висока от метър и петдесет, се поуспокои. Лудо или не, момичето беше безобидно.
Или поне така си мислеше той.
— Хиацинт, моят страж.
— Така, добре. Ами тогава защо не го викнеш да идва при нас и да тръгваме?
— О, аз съвсем не мисля, че ти ще стигнеш далеч.
Тя направи крачка към него и с това движение цялата се промени. Гнездото от коса на главата й потъмня, стана копринена като крило на гарван. Очите й от небесносини станаха тъмносиви, бледата й кожа се оцвети в златисто, а тялото й се издължи, стана високо и грациозно. Дори дрехите й станаха други и обикновената, износена рокля се превърна в гълъбовобяла дреха с дълги ръкави.
Трън побърза да скрие изненадата си.
Чародейка. Представи си.
И тъй като не бе човек, който отказваше да приеме реалността, той се примири веднага и само раменете му се изопнаха. Момичето е било примамка, а може би през цялото време е била част от плана. Странно — обикновено инстинктът му беше безотказен, когато станеше дума за подобни неща.
Трън огледа крадешком стаята още веднъж, но от момичето нямаше и следа. Нещо иззвънтя с метален звук пред втория люк и разтресе целия сателит. Надежда. Екипажът му трябва да е забелязал, че нещо не е наред. Сигурно са те, дошли са с втората капсула.
Той показа най-добрата си, най-чаровната си усмивка и посегна към пистолета. Дори изпита известна гордост, когато успя да го извади от кобура, но после ръката му замръзна сама. Той сви другото си рамо.
— Не можеш да ми се сърдиш, че опитах.
Чародейката се ухили самодоволно, а пръстите на Трън се разтвориха. Пистолетът изтрополи на земята.
— Капитан Карсуел Трън, нали така беше?
— Точно така.
— Боя се, че званието ви няма да остане ваше задълго. Съвсем скоро аз ще задигна Рампион в името на кралицата.
— Много съжалявам да го чуя.
— Освен това, предполагам, че ви е известно, че да помагаш на беглец, каквато е Лин Синдер, е престъпление, което на Луна се наказва със смърт. Присъдата ви ще бъде изпълнена незабавно!
— Бързина. Това заслужава уважение.
Втората врата се отвори зад гърба на жената. Трън се опита да изпрати мислено предупреждение на спътниците си — това е капан! Подгответе се! Но на втората врата не стоеше нито Синдер, нито Скарлет, нито Вълка. Там стоеше лунен страж. Надеждата на Трън взе да вехне.
— Хиацинт, предстои да се качим на Рампион, като използваме неговата собствена капсула.
— А, значи ти си бил Хиацинт — обади се Трън. — А пък аз си мислех, че тя си съчинява.
Те не му обърнаха внимание, но той беше привикнал с подобно отношение.
— Върви да се увериш, че корабът ще е готов за отлитане веднага щом приключа тук.
Стражът почтително сведе глава и тръгна да изпълни нарежданията й.
— Внимавай — рече му Трън. — Скачването никак не беше леко. Трудна работа е. Трябва прецизност. Но ако искаш, аз бих могъл да дойда и да разкача кораба вместо теб. Колкото да се уверя, че се справяш добре. А, искаш ли?
Стражът го изгледа с превъзходство, докато минаваше, и този път го нямаше онзи празен поглед в очите както преди малко. Но не му отговори, а се шмугна в коридора и се запъти към капсулата на Трън.
Чародейката хвана едно одеяло от леглото и го хвърли на Трън. Той щеше да го улови по рефлекс, но не стана нужда — ръцете му свършиха цялата работа и без него. И скоро той взе сам да увива одеялото около китките си, върза го на сложни възли и за последно го дръпна със зъби, за да го стегне хубаво.
— С нетърпение чакам да се завърна на Луна на борда на вашия кораб и да разглася добрата новина, че Лин Синдер вече не е заплаха за короната.
Веждите на Трън трепнаха.
— Има ли нещо, с което бих могъл да помогна за благородната кауза на Нейно Величество?
Чародейката прекоси стаята, отиде до екрана, който стоеше до вратата, и набра паролата — защитен код, след който последваха сложни инструкции.