— Първоначално смятах да изключа животоподдържащата система и да ви оставя с Кресънт да се задушите, когато кислородът бъде изчерпан докрай. Но това може да се проточи, а на мен не ми се ще да ви давам възможност да се освободите и да потърсите помощ. Затова ще бъда милостива. — Тя приключи и приглади дългите си ръкави. — Считай себе си за късметлия, защото всичко ще свърши бързо.
— Винаги съм се имал за късметлия.
Погледът й стана твърд като чисто сребро и против волята си Трън закрачи към отворената врата, която водеше към банята. Като приближи, той видя момичето. Ръцете, колената, глезените му бяха вързани с чаршаф, а устата беше запушена с кърпа. По зачервеното лице се спускаха вадички от сълзи. Косата на момичето образуваше чорлаво кълбо на земята, а множество кичури бяха омотани във възлите на чаршафите.
Стомахът на Трън се сви. Той беше убеден, че момичето ги бе предало, но треперещото му тяло, ужасеният израз на лицето говореха друго.
Коленете му се огънаха, Трън се строполи на пода и изохка. Момичето трепна. Той си пое рязко дъх през ноздрите и изгледа гневно чародейката.
— Нужно ли е всичко това? Плашите горкото момиче.
— Кресънт няма никакви причини да се разстройва. Нейното предателство я доведе дотук.
— Правилно. Вината е изцяло на момичето метър и петдесет на ръст, което е вързано в банята и със запушена уста.
— Да не говорим, че предстои да изпълня най-голямата мечта на Кресънт — продължи чародейката, сякаш Трън не бе продумал. — Изпращам я на Земята. — Тя им показа един малък чип, съвсем същия като онзи чип за ДИРКОМА, който Синдер носеше навсякъде със себе си. — Сигурна съм, че Кресънт няма да има нищо против, ако задържа този чип. Той все пак е собственост на Нейно Величество.
Тя излезе и ръкавите й изплющяха след нея. Трън чу как токчетата й чаткат през люка, а вратите се затвориха зад нея. Двигателят на капсулата му беше заглушен, но Трън усети лекото раздрусване, когато се откачиха.
Едва тогава дойде и първият пристъп на отчаяние.
Чародейката му беше взела кораба.
Вещицата му с вещица му беше отмъкнала кораба.
Но Рампион си имаше и втора капсула. Все още имаше надежда екипажът му да дойде и да ги измъкне. Те щяха да дойдат и да ги измъкнат.
Но тогава Трън усети нещо ново — едно леко дръпване, една неуловима промяна. Момичето захленчи.
Сибил беше сменила траекторията на сателита. Гравитацията ги теглеше към себе си, вън от орбитата им.
Сателитът падаше право към Земята.
Глава десета
— Скачи се — обяви Скарлет. Тя наблюдаваше капсулата на Трън през прозореца на пилотската кабина. — Изобщо не беше чак толкова непохватно.
Синдер се облегна на рамката на вратата.
— Дано свърши бързо. Няма как да разберем дали момичето не е под наблюдение.
— Не й ли вярваш? — попита Вълка.
— Не вярвам на хората, за които работи.
— Я, чакай! Появи се още една капсула — Скарлет припряно се хвърли напред и пусна радара на екрана до нея. — Скенерите не я засичат!
Вълка и Синдер се втурнаха зад гърба й и занадничаха надолу към капсулата, която беше съвсем малко по-голяма от тази на Трън. Корабът приближаваше сателита. Сърцето на Синдер заблъска тежко.
— Лунен е.
— Няма какъв друг да е — обади се Скарлет. — Щом те блокират сигналите…
— Не, виж емблемата.
Вълка изруга:
— Това е кралски кораб. Сигурно е на някой чародей.
— Предала ни е — измърмори Синдер, като клатеше глава, без да може да повярва. — Не е за вярване!
— Ще бягаме ли?
— И да изоставим Трън?
Отвъд прозореца лунната капсула се скачи с втората скоба на сателита. Синдер прокара пръсти през косата си, докато мислите се въртяха в главата й.
— Свържете се с тях. Установете връзка с ДИРКОМА. Трябва да разберем какво става…
— Не! — прекъсна я Вълка. — Възможно е да не знаят, че сме тук. Може би момичето не ни е предало. Ако не са засекли кораба ни с радара, все още има шанс и да не са ни забелязали.
— Но на тях ще им стане ясно, че капсулата на Трън все е дошла отнякъде!
— Може би капитанът ще успее да се измъкне — намеси се Ико, но в гласа й липсваше обичайният й ентусиазъм.
— Срещу чародей? Нали видя колко добре се получиха нещата в Париж?