— Е, какво ще правим? — попита Скарлет. — Не можем да се свържем с тях, не можем да се скачим…
— Да бягаме! — каза Вълка. — Преди да са тръгнали след нас.
И двамата погледнаха към Синдер и тя с неприятна изненада осъзна, че очакваха от нея да вземе решението. Но решението не беше проста работа. Трън беше долу в сателита. Беше влязъл право в капан, а на първо място тази идея беше дошла от Синдер. И тя не можеше да го изостави. Ръцете й взеха да треперят от стискането на стола. А всяка секунда на колебание беше изгубено време.
— Синдер! — Скарлет докосна ръката й, но Синдер стисна още по-силно стола. — Трябва да…
— Да бягаме! Трябва да бягаме!
Скарлет кимна. Тя се извърна към управлението.
— Ико, подготви двигателите за…
— Чакайте — спря ги Вълка. — Погледнете.
Отвъд прозореца на кабината единият от корабите се отделяше от сателита. Корабът на Трън.
— Какво става? — попита Ико.
Синдер изсъска:
— Корабът на Трън се връща. Свържи се с него!
Скарлет включи екрана за съобщения.
— Трън, докладвай. Какво стана на сателита?
Екранът отговори само с пращене.
Синдер захапа вътрешната страна на бузата си. Но след миг пращенето бе сменено от обикновено съобщение с текст.
Камерата не работи. Ранени сме. Отворете товарното помещение.
Синдер прочете съобщението и после пак, и пак, докато думите не се замъглиха пред очите й.
— Това е капан! — предупреди я Вълка.
— Но може и да не е — рече тя.
— Капан е!
— Не можем да сме сигурни! Трън е находчив!
— Синдер…
— Може да се е спасил.
— Или пък е капан — рече тихичко Скарлет.
— Синдер — намеси се Ико с изтънял глас. — Какво да правя?
Тя преглътна тежко и се отблъсна от стола.
— Отвори товарното. Вие двамата стойте тук.
— За нищо на света! — Вълка тръгна с нея. Синдер почувства, че той се подготвя за битка — раменете му се повдигнаха чак до ушите, ръцете му се свиха като нокти, походката му стана бърза и решителна.
— Вълк! — Синдер сложи титановия си юмрук на гърдите му. — Остани тук. Ако на кораба има чародей, аз и Ико сме единствените, които не могат да бъдат манипулирани.
Скарлет го стисна силно за лакътя.
— Синдер има право, Вълк. Ако отидеш там, можеш да напакостиш повече, отколкото да й помогнеш.
Синдер не дочака Скарлет да привърши с убежденията си. Тя вече бе преполовила стълбата, която се спускаше до долното ниво на кораба. В коридора между дока за капсулите и стаята с двигателите тя спря и се ослуша. Чу плътното затваряне на вратите на дока и системата, която взе да пълни с кислород помещението.
— Докът е снабден с кислород — съобщи Ико. — Животоподдържащата система е стабилизирана. Влизането е безопасно.
Дисплеят в ретината на Синдер беше изпаднал в паника, както правеше винаги, щом тя се чувстваше притеснена или уплашена. Диагностиката й блестеше в яркочервено в ъгъла на окото й и предупреждаваше: кръвно налягане — прекалено високо; пулс — прекалено висок; системите прегряват, започвам автоматично охлаждане.
— Ико, какво виждаш вътре в дока?
— Виждам, че на този кораб трябва да се инсталират истински камери — отвърна тя. — Сензорът ми потвърждава, че капсулата е вътре. Засичам две живи същества в нея, но май още никой не е слязъл от кораба.
Може би Трън и момичето имаха толкова много рани, че не можеха да слязат от кораба.
А може би чародеят не желаеше да излезе от капсулата, докато все още съществува вероятност да отворят вратите на дока и всичко в него да бъде засмукано навън в пространството.
Синдер отвори върха на левия си показалец и зареди. По време на битката в Париж тя бе употребила всичките си упойващи стрелички, но след това бе успяла сама да си изработи свои — малки стрелички, направени от заварени пирони.
— Току-що получихме ново съобщение от кораба — чу се гласът на Ико. — Пише: „Помогнете ни“.
Всичко в главата на Синдер й крещеше: Капан! Капан! Капан! Но ако вътре беше Трън… ако Трън беше в кораба, ранен, умиращ…
Синдер отпъди мислите си, вдигна глава и набра кода за достъп в дока, сетне дръпна надолу ръчната дръжка. Отключващият механизъм щракна и Синдер вдигна лявата си ръка като пистолет.